Съвместна публикация на Gong.bg и 7 дни спорт.

Преди години един колега коментираше някакъв средняшки мач от Бундеслигата. Нещо от сорта на Хановер срещу Волфсбург. В началото обаче играч на един от двата отбора уцели гредата, последва и ъглов удар. Колегата, явно превъзбуден от тази ситуация, опита да ни убеди в невероятното качество на сблъсъка, възкликвайки: „Уау, какво начало!” Но, май това бе всичко интересно от този мач. Той завърши 0:0. Сега обаче, дни след тегленето на жребия за новото българско първенство, без да знаем крайния изход от надпреварата, нищо не ни пречи да реагираме именно по този начин: „Уау, какво начало!”. Защото вечно дерби още на старта си е емоция – както и да го погледнем.

Минути след тази шегичка на съдбата ми изникна обаче друг спомен. Преди време, когато пернишкият Металург изживяваше своята краткотрайна слава в „А” група и понапляска два пъти ЦСКА, грандовете бяха посрещани на стадиона в кв. Изток с песента на НЛО „Мале, страх”. Местният диджей я превърташе до втръсване. Дълго преди мача, при излизането на двата отбора към терена, дори по време на самия двубой. Позволено, непозволено – в Перник просто си имат собствени правила. С „Мале страх” Генади Симеонов и компания напомпваха мускули и често тази психо атака носеше успех. Металурзите обаче не ги достраша и да уредят един-два мача и бързо изчезнаха от картата на елитна футболна България. Наскоро пък, при една визита на Левски на градския съперник Миньор, се възроди тази традиция. Засега обаче с променлив успех. Не знам защо, именно тази песничка си запях на ум, представяйки си визуално физиономиите на хората от щабовете на Левски и ЦСКА, когато научавайки жребия и малко след репликата им: „Верно ли, бе?”, те са започнали да осъзнават жестоката и студена истина с температура на кубчета лед. Другите им вероятни реплики ще ги спестим от съображения за благоприличност. Не стига, че подобен прецедент не се е случвал близо половин век у нас, а сега ще бъде дебют в шампионата за двамата чисто нови треньори Павел Дочев и Ясен Петров. Любопитно би било, какъв ще е евентуалният коефициент за това ще има ли някой измежду Левски и ЦСКА нов наставник, още в началото на новия сезон? Защото шансовете за това са повече от големи. Истинско чудо и някаква сложна аритметика в постигнатите резултати би оставила и двамата начело на техните тимове. Защото ЦСКА срещу Левски не е всичко за тях в тези очертаващи се повече от жежки дни в разгара на лятото.

Фактът, че дербито се ситуира точно между два възлови мача за червени и сини в турнира за Лига Европа, допълнително налива по две цистерни с олово в краката и в главите им. На този етап двата щаба отхвърлиха възникналата по инерция от страх идея големият мач да бъде отложен. Просто, защото няма кога. Но определено има кога и от кого ЦСКА и Левски да поставят на карта бъдещето на своите треньори. Освен все по-неприветливата футболна Европа, тях ги чакат мачове с Черноморец и съответно Локомотив Сф във втория кръг, а левскарите дори завършват цикъла с гостуване в третия в Бургас. И там някъде се задават поредните мачове за Лига Европа. Ако изобщо се стигне до тях /това важи и за двата тима/. Мале, страх, нали? Или „Мале, къде е този нашият късмет...” Или да стискаме палци за хикс в дербито, пък останалите мачове каквото сабя покаже.

Знаят ли все още Павел Дочев и Ясен Петров какво е да попаднеш в месомелачката на ЦСКА и Левски? Едва ли, нека не забравяме, че тяхното присъствие в тези отбори е колкото моето в първи клас във френската гимназия. Това ми беше целият допир с този език. Ясен Петров изиграва през сезон 1991/92 година 26 мача за Левски. През абсолютно същия сезон Дочев има малко повече – 29 мача за „армейците”. Това е – оттогава всеки по пътя си. Едва ли и помнят много от онзи, малко по-различен и специфичен дух и психология на нашите грандове. Имат кратко време докато текат летните подготовки да си го припомнят. И да успеят да избегнат стъпването върху мината, наречена „оставка” още след първия шампионатен мач.