Но въпреки това българинът Христо Стоичков (44) е една примадона.
Един от най-обаятелните футболисти на 80-те и 90-те години, четвърти на световното и голмайстор през 1994 година (6 гола, заедно с Олег Саленко). Преди всичко 175 мача и 83 гола за Барселона – преди Луис ван Гаал да уволни застаряващия футболист.
Защо „примадоната” ме стресна? 1994, 1/4-финал, световният шампион Германия срещу България, сензационно и болезнено отпадане с 1:2. Матеус вкарва за 1:0, Стоичков прави 1:1 и Йордан Лечков 1:2.
И аз срещам Стоичков четири дни преди нашия 1/4-финал срещу Аржентина. Отново един знак, един лош този път? А, глупости! Ще го заговоря. Той трябва да има представа от футбол и от четвъртфиналите…
Аз: „Здравей, Христо. Как върви?”
Стоичков: „Спокойно”.
Аз: „Какво правиш тук на Световното първенство?”
Стоичков: Мексиканска телевизия. Спокойно”.
Аз: „Мексико нямаше шанс срещу Аржентина. Ще успее ли Германия?”
Стоичков: Добър отбор, добри млади играчи, много силни. Спокойно”.
Аз: „Кой сега? За кого?”
Стоичков: „Аржентина. О, ти си от Германия…”
Аз: „Точно така, и всъщност още съм сърдит заради ‘94”. Стоичков: „Германия също е силна. Зависи от това, кой вкара първия гол”.
Аз: „Както тогава, или? Благодаря, желая ти щастие”.
Стоичков: „Спокойно! Всичко Спокойно.”
Стара примадона! С удоволствие бих чул, как коментира футбол в „мексиканска телевизия”. Сега не съм по-умен, с изключение на знанието, че един спечелен 1/4-финал не те предпазва от това, 16 години по-късно – както всички други колеги – да се редиш за тънко кафе.
А колкото до нашия четвъртфинал срещу примадоната Диего: ще го спечелим. Независимо как, без значение, кой ще вкара първия гол. Така, както преди четири години.
Спокойно!