България, в лицето на Литекс и Левски, би убедително Черна гора и Ирландия на равнище клубове. Само припомням, че при националните отбори ирландците ни отстраниха от последните световни квалификации, а черногорците, откакто съществуват като отделна държава, винаги ни затрудняват в мачовете на национално ниво.

Слава Богу, поне при клубните отбори имаме значително предимство и това се видя ясно на терена, където „оранжеви“ и „сини“ на моменти изглеждаха като сериозни еврограндове, разбира се на фона на своите скромни опоненти Рудар и Дъндолк. Причините са ясни – всички класни ирландски футболисти играят при английските си братовчеди, а добрите играчи от доказаната юго-школа също рано-рано поемат към чужбина. Докато в нашия национален отбор – знаете приказката за трите коня и каляската.

Без да изпадаме в излишна еуфория от общо петте безответни гола на Литекс срещу черногорците или от шестте чисти попадения на Левски в първия мач срещу ирландците, си струва да отдадем дължимото на нашите представители. Най-важното е, че и двата отбора запазиха концентрация, нямаше подценяване на съперниците и в крайна сметка това им донесе убедителните успехи.

В Литекс показаха, че са здраво стъпили на земята още миналия петък, когато отказаха да коментират кой съперник предпочитат на следващия етап. Ангел Червенков дори леко преигра в тази посока, твърдейки, че изобщо не е знаел, че има жребий на тази дата. Но по-добре така, отколкото да говорим за рибата, която още е в морето.

Левски отказа да влиза в полемики за дати, програми и предстоящото вечно дерби с ЦСКА, независимо от очерталото се леко предимство на „червените“ заради двата дни повече почивка. На този етап важна е основно Европа, дори вечният синьо-червен сблъсък трябва да мине на втори план.

Така че подходът на българските клубове към турнирите до момента е абсолютно правилен, въпросът е, че още не сме стигнали до истински тежките битки. Те се очертават още в следващия етап, но и той е по силите на нашите тимове. Важното е да запазят концентрация.