Едно от новите попълнения на Рилски спортист е тежкото крило Адам Константайн. Младият американец приема отлично смяната на обстановката, от родната Северна Каролина в Самоков, и признава, че го тревожи само прогнозата за студена зима в планината. Адам сподели, че фамилията му се произнася Константайн, но е наясно, че много хора ще го наричат и с по-простичкото Константин. С усмивка на лицето той прие забраната за прекалено екстремни забивки по време на мач, но дори на тренировката показа, че разполага с богат арсенал от атрактивни завършвания.

Адам е на 22 години, възпитаник на Университета Илон в Северна Каролина. Ето какво още сподели той за себе си: „Имам и брат, който играе американски футбол. Играя баскетбол от много малък, въпреки че като бях на 5 и започнах да играя плачех, тъй като мразех баскетбола в началото. Но сега обичам баскетбола, обичам да играя и да забивам, обичам да има хубава атмосфера с много фенове, обичам да комуникирам с тях, просто обичам хора, които обичат баскетбола и затова съм тук.”

Това е първият ти допир с европейския баскетбол. Какво е чувството да си Европа?

Нещото, което съм разбрал най-много до момента е, че баскетболът е универсален език. Не знам какво говори треньорът, но предполагам, че ако вика на английски, то това значи, че вика на мен. Чувствах се наистина добре, харесва ми да тичам много, така че ми харесва системата, която треньорът налага и е интересно. Топките обаче са малко по-различни, малко по-тежки са, затова ще трябва да свикна с това и да направя така, че да вкарвам наказателните удари.

Често се обсъжда, че американският баскетбол е доста различен от европейския. Наясно ли си с това и готов ли си да се приспособиш?

Да, определено идвам тук отворен за всичко, с яснотата, че не знам всичко за играта и, че все още се уча. Уча се от моите съотборници, от треньора. На първата тренировка правихме доста основни неща, които съм правил и преди, но съм сигурен, че с напредване на времето и след като започнем да учим различните комбинации ще има доста различия. Едната разлика, която вече забелязах е линията, която е доста по-широка. Така че това е нещо, към което вече трябва да се настроя, но всичко е наред и до момента съм доволен.

На каква позиция играеш, като тежко крило или център?

Ще играя точно на една от тези две позиции, на която и да ме иска треньорът. Където и иска да играя, ще играя там.

Имаш ли някакви впечатления от България, макар и да си бил тук само малко повече от ден?

Харесва ми. Начинът на шофиране ме плаши малко, но наистина ми харесва атмосферата в града, тъй като харесвам планините. Баща ми е от Ямайка и, когато ходим там и погледнем през прозореца можем да видим хубави планини. Това е, което виждам тук и досега наистина всичко ми харесва.

Знаеше ли нещо за България преди да дойдеш тук?

Направих някои проучвания, или по-точно приятелката ми направи повечето заради мен. Нещото, което ме обърква най-много е, че хората си клатят главата, когато казват „Да” и кимат, когато казват „Не”. Опитвам се да правя същото, за момента си въртя главата на няколко посоки, но без успех. Също така разбрах, че Самоков е известен със своите картофи, така че мога да кажа че съм проучил някои от нещата и разбрах също, че става много студено през зимата. Това ще бъде интересно за мен и може би ще пусна голяма брада, която да ме пази, но наистина до момента много ми харесва.

Харесват ли ти съотборниците ти?

Да, те вече ми помагат много. Странно е, тъй като обикновено в предишните отбори, в които съм играл, аз бях този който се смее и говори най-много. Но сега съм просто тихото момче, тъй като не знам какво казват всички. Но всеки път като чуя "американо", „Адам”, знам че става въпрос за мен, но не знам какво казват. Но наистина е забавно и те много ми помагат, и така свиквам.