Какво става в Англия? Това се питат хората след само два изиграни кръга в елита на Острова. Четири пъти по 6:0, веднъж 4:0, три пъти по 3:0 – такива разгромни резултати шашкат и приканват към размисли.

В България от години върви дискусия за формирането на Висша лига с участието на 10 отбора. Но нашето първенство, каквото и кощунство да е да го сравняваме с английското, си се оформя и този сезон доста равностойно. Когато цифрите говорят, обикновено и Боговете мълчат, а у нас за 4 изиграни кръга сме видели само една победа с 4:0 и една с 3:0. В останалите мачове победителите печелят по-често с един, най-много с два гола разлика. Дори нашият опашкар Миньор със своите нула точки има голова разлика 4-10, докато еквивалентът му в Англия Уигън за две срещи натрупа 0-10.

Явно разслоението в Англия на базата на пари и бюджети на клубовете е доста по-значимо, отколкото разликата в безпаричието в България, която е по-незначителна. И започваме да си задаваме въпроса дали капацитетите на Острова ще пренебрегнат традиционно консервативното си мислене и няма да се ориентират към създаването на нова „Супервисша лига“ от десетина отбора, или както там решат да я нарекат, която да събира каймака на клубовете-мангизлии.

Да добавим и още едно сравнение на скромната, но що-годе равностойна родна „А“ групичка, с другия евроколос – Примера Дивисион. Там миналия сезон протече под знака на надбягването с традиционните два супербогати коня – Барса и Реал Мадрид. Те разбиха всички рекорди по събрани точки и отбелязани голове и скъсаха останалите с 30 и повече точки разлика.

Така че, изводът е за нас във футбола сега е следният: Бедни сме, но като в социализма – еднакво бедни. А това понякога има и дребни предимства в сравнение с делението на много богати и по-малко богати.