Съвместна публикация на в-к "7 дни спорт" и Gong.bg

Обикновено, след като бъде изтеглен поредния жребий в европейскитe клубни турнири, и ако той е лек в определението за силата на съответния противник, на някой от нашите се казва: „Късметът проработи...”, или пък се използва лафът: „Еди-кой си изтелги късата клечка”. Тази сентенция има и своя далеч по-вулгарен вариант, затова ще се спрем на приемливия й вид. Изтегли ли ЦСКА късата клечка в петък, след като се натресе на Бешикташ на Гути, Куарешма, Шустер и може би на най-свирепата турска публика? Както и на един от фаворитите за отличието в Лига Европа – Порто, плюс стабилния Рапид Виена. Поне такива бяха първоначалните анализи на медиите. Заключението бе недвусмислено – този път командировката на чичо Пенчо не бе ползотворна. Язък! Явно съдбата реши веднага след ТНС да балансира своята собствена справедливост. Нещата обаче могат да бъдат обърнати наопаки. Както много неща в ЦСКА в последното десетилетие. Защо не и това, и защо пък ЦСКА да не е изтеглил не късата, а дългата клечка? Или направо не клечка, а голям прът.

Когато преди няколко седмици видяме по телевизора онова неповторимо изражение на лицето, с леко свалените очилца, поглед над тях, ехидна усмивка, подкрепена от захапване крайчеца на рамката на очилата, научаващо току-що името на следващия противник на „червените”, всички плеснахме с ръце – айде, ЦСКА е в групите! Както се и получи в крайна сметка. Тогава обаче си помислих и заявих на глас, че ЦСКА е изтеглил един от най-тежките си жребий. Защо ли? Защото при тогавашната Павел Дочева-форма, шест мача за „армейците” в Европа почти до Коледа, означаваше един безкраен ужас. „Апокалипсис сега” не в един, а в половин дузина епизода. Скоро след прословутата екранна реакция на Димитър Пенев, Павката Дочев напусна родната футболна действителност, като остави след себе си отбор на дъното и една каруца куцащи играчи, сякаш са били на фронта, а не са играли четири-пет мача след подготовка в балносанаториума в Германия. Шефовете на ЦСКА пък взеха решение, което втрещи феновете – наставник стана Гьоре. Това бе все едно на националния отбор по биатлон, да назначим негър за треньор! Но македонецът отлепи леко с две победи и засега не дава никакъв повод за критика. Уви, ЦСКА почти не успя да промени играта си. Зор до последно с пичовете от Уелс в София, трудна първа победа в първенството и удивително слаб реванш на Острова, след чиито край дори играчи в червени фанелки тръгнаха да вдигат победоносно ръце и да щуреят по терена. Опа, това не е мачът с Динамо от миналата година. Дано не са си мислили, че на летището ги чакат фенове с букети. И след всичко това „армейците” поемат към истинската футболна Европа. От единия й край – Истанбул, почти до другия – Порто. С визията си към днешна дата, освен бой до посиняване и брутални футболни шамари, нищо друго не ги чака. И жестоки бъзици от страна на летящия Левски. Т.Б. ще бъде във вихъра си, ще ръси щуротии, изобщо ще пада смях и веселба. Ето на това му се вика голям прът!

А дали ЦСКА все пак може да е хванал истинска голяма клечка или прът ако предпочитате? Зависи си изцяло от „червените” – ако се вземат насериозно, ако чужденците започнат да ни убеждават, че стават, ако Гьоре Йовановски напипа състава, за което обаче трябва най-сетне някой да се реши смело да извади двама-трима бетонирали се като мумии за вечни времена в титулярния състав. Ако Тиеро иска да го запомнят с хубаво, а не с ходенето при шамани, ако Нелсън изрази желание да не се говори само за холандците на Левски, ако Шеридън почне редовно да вкарва, а не да шляпа с джапанки на път за официален мач, ако четворката италианци ни покажат защо тяхната страна е велика футболна сила, ако шефовете и феновете се помирят и на мачовете започне да идва публика – то може и да стане. Условията не са толкова неизпълними. И тогава големият прът ще бъде в ръцете на ЦСКА, а не по техните глави!