България записа черна вечер срещу Черна гора. За една година националите не успяха да бият никой. Провалиха се, а по-лошото, е че няма дори и капчица надежда, че стават за нещо.

Треньорът Стоилов плати с главата си, а това изглежда най-логичното решение. Когато няма резултати, си тръгва селекционерът. Той не съумя да разтърси тази група футболисти, която по-скоро се превърна в трупа слабаци.

След шамара, който получихме в 35-та минута се видя, че няма лостове, с които резултатът да бъде обърнат. Напротив, с всяка изминала минута нашите става все по-малоумно изглеждащи на терена.

Златко Кранчар показа очакваната класа и взе този мач. Хърватинът ни би по навик, а неволно направи не обичайните три смени, а цели четири.

Футболистите ни се разплакаха в съблекалнята, а после заредиха тривиалните извинения. Наско Сираков каза, че е станала катастрофата. Боби Михайлов кършеше пръсти и молеше за помощ репортерите. Пари нямало, ще се търси някакъв временен треньор. В България обикновено временните работи са най-постоянни.

Търсенето на нов селекционер се очертава като задача с повишена трудност. Пари няма, желаещи още по-малко. Изключваме някой безработен несретник, който просто няма какво да прави в момента и трябва да излезе от дълбоката сянка. Сериозните имена работят, а едва ли ще има много луди, които искат да се захванат с „вдигането на мъртвеца”.

Всъщност, като няма пари, не е ли по-добре футболът да се ръководи от някой, който има пари, или поне знае откъде да ги намери?

Старите в националния отбор си тръгват. С тях не постигнахме нищо значимо. Кои ще бъдат заместниците? Младата вълна е истинска трагедия. Младежкият ни национален отбор завърши последен. Пред нас остана дори и Казахстан.

Трябва да свикваме, защото положението ще е такова в следващите поне няколко години. Сега просто обираме реколтата, която ще консумираме в най-близкото бъдеще. Ще ръфаме, ще преживяме и естествено, ще гледаме изключително тъпо.

Срамът е на лице. Оставката на Станимир Стоилов – също. Единственият правилен ход на останалите е да поискат вот на доверие. Михайлов да предизвика извънреден конгрес, за да разбере дали другите го искат. Футболистите… Те плачат в съблекалнята. Честни са. Искат да печелят, ама не могат.