Напоследък кажи-речи всеки ден земята под София се люлее. Земетресения! Или както отбелязват специалистите – микроземетресения, заради сравнително ниските степени по скалата на Рихтер.

И докато спрямо природата нищо не сме в състояние да направим и можем само да се надяваме Господ да бъде милостив, то във футбола е другояче. Колко още земетресения в най-популярния спорт трябва да станат, за да се вземат радикални мерки, не е ясно. Поне в тази материя е възможно да има превантивна реакция. Друг е въпросът, че нищо сериозно не се предприема.

Би ни Кипър, би ни Черна гора, младежите останаха последни в групата си, дори след Казахстан. Трус след трус. Но футболните началници продължават да действат на парче. Назначава се нов селекционер и с това сякаш работата им приключва. До следващия провал.

Още веднъж да го кажем. Трябва да се помисли за цялостна реформа във футбола ни. Само така земята ще спре да се тресе под краката ни. Да се започне сериозна работа с младите.

Иначе земетресенията ще продължат и дори ще зачестят.

Докато накрая не останат само руини...