снимкa: Sofia Photo Agency

Едва ли някой някога ще забрави един мач преди вече доста години в белгийския град Антверпен. Тогава Левски водеше с 3:1 до 88-ата минута и допусна главоломен обрат до 3:4, изпратил местния тим напред в евротурнирите. Заради този обрат именно и до ден-днешен онези, които не обичат „сините“ от София, не пропускат възможността да ги жегнат с обидното „евроидиоти“.

Оттогава изтече доста вода, а на опашката се наредиха още белгийски триумфатори над Левски – Аалст, Беверен, както и други недотам известни тимове от „средноевропейски“ страни, както не знам защо клиширано ги наричаме.

Но наред с това, Левски понякога си е чисто европейски. От последните му големи успехи изминаха 4-5 години, за да дойде мигът, в който нейно величество ПАЛАЧИНКАТА, пак ще подскочи над тигана и ще падне откъм щастливата страна.

Да, Гент не е някакъв гранд в континентален мащаб. Дори не е белгийски гранд, но именно срещу тази категория отбори Левски, а и като цяло нашите представители, изпитваше и изпитва трудности в последните години. И няма какво да се лъжем – точно Гент е лакмусът, вододелът и базата за сравнение, които трябва да използваме, разграничавайки резонното от успеха.

Просто трябва да бъдем реалисти. Да се порадваме на футболистите в синьо за снощното 3:2, да похвалим чужденците им, че са дошли в този отбор и бележат голове, и да благодарим за... лупинга на палачинката. Именно спортното щастие, което тя символично представлява, изневери снощи на „армейците“ от ЦСКА. Те заслужаваха поне реми в Истанбул, но си тръгнаха с празни ръце. Така е във футбола...