Съвместна рубрика на вестник 7 дни спорт и Gong.bg

Въпреки че учените години наред се опитват да опровергаят това народно поверие, смята се, че невидимата страна на Луната е по-непълноценна. Това не е така, но е факт, че през целият си живот ние виждаме само половинката, с мощен телескоп може да различим различните образувания по-нея. Но другата страна, обратната или тъмната е станала синоним на нещо негативно, на нещо на което не трябва да се попада. Легендарните Пинк Флойд кръстиха по този начин може би най-добрия си албум, но въпреки това не успяха да направят тази скрита лунна половина по-привлекателна.

Луната има своите фази, футболната игра – също. Едно е сигурно – ЦСКА в момента е в тъмната страна. И изминалият четвъртък направи възможно най-голямото очертание на границата между вечните съперници у нас. Нещо което самите „армейци” не успяха да постигнат миналата година по същото време. Тогава те нямаха М`Боли, но пък напред имаха един вдъхновен, амбициран и все още свеж Мишел Платини. Това стигна обаче само до 1:1 срещу бъдещият финалист в турнира Фулъм. Бразилецът си вкара великолепния гол за страхотния старт на ЦСКА в групата, но Караджов сбърка и победата се изплъзна. Същата вечер Левски падна с късен гол като гост на Виляреал. Преди няколко дни някакви си глупави минутки не стигнаха за повторение на сценария. Накрая хем ЦСКА си падна, при това гадно, жестоко и мъчително с пронизващ гол в последните секудни, хем малко преди края Левски успя да победи. И да направи Голямата разлика. Между видимата и тъмната страна на нещата. Всички приказки за това колко мъжки се борили момчетата на Гьоре, как издържали не само до 20-та минута без гол, ами направо до 90-та, как не се стреснали от публиката, как имали няколко добри атаки са просто безсмислени турски разтегателни локуми, от тези, които червените играчи можеха да си купят за вкъщи по време на престоя си в Истанбул. И накъртват толкова много от сладост, че накрая ти излизат киселини. Да, алжирският вратар свърши своята работа, но през септември 2010 година Мишел Платини бе някъде между наказателните си лагери с юношите на ЦСКА на Банско и колебанието дали в крайна сметка да не бъде реабилитиран. А на върха на атаката бе четирилистната детелина в лятната селекция Килиън Шеридън. На нея обаче и липсваха две-три листенца, или по-буквално – един крак. Така играеше ирландецът на „Инюню”. А се очакваше това да бъде неговата голяма арена, неговата официална премиера с екипа на ЦСКА. Арена на която мирише на футбол, толкова много мирише, че чак е просмукано. А не като на ливадите край родното му селце или по терените на съперниците на предишните му клубове Сейнт Джонстън и Плимут.

Разбира се, че не само Кили е виновен. Но точката бе нужна, за да може и ЦСКА да се включи в хора на победата в четвъртък вечер. Равенство срещу Бешикташ като гост, със сигурност щеше да се отчете като успех. Сега тепърва започва голямото пътуване на армейците в дебрите на тъмната страна. Притиснат от нуждата от повече, много повече точки в „А” група, тимът на Гьоре вече изостава от Левски и в Европа. А това вече боде дълбоко в и без това кървящото фенско сърце. Което пътува до Истанбул за да види и бонус към загубата – кьотек на терена между свои след мача. Тежко ще е...Докато нещо от тази селекция не изскочи, не блесне бързо, не навакса за дни пропуснатото. Иначе просто ЦСКА да се стяга. Да свиква. Да бъде там, където например румънските грандове Стяуа и Динамо бяха в последните сезони. По средата. Което за тях, както и за червените е по-скоро дъното. Дълбокото, тъмната страна на нещата. И не е никак ясно, дали светлината и топлината от звездата в емблемата ще са достатъчни да направят това място по-светло, по-топло и по-приветливо. Каквото то в момента не е. И на което ЦСКА все повече се застоява.

P.S. Писаният преди мача Славия – ЦСКА /1:0/ текст, напълно се потвърди след видяното в неделя следобед. Потъването на ЦСКА продължава със страшна сила и по-скоро прилича застояването в тъмата страна да е в своя начален стадий. И никой не трябва да се учудва – всичко случващо се на терена има своето логично обяснение. На постоянно появяващи се нови футболисти в игра, на продължаващи да се появяват в игра футболисти, чието ниво е доста под това на отбора, на 5-6 треньор в момента от началото на година, а сме едва месец септември, на видими управленски грешки, на объркана в зародиш и в концепцията си лятна селекция, на видимо разделение в отбора, често избиващо на публичен бой, на война между част от феновете и ръководството водеща до пустеещи трибуни, на тотално сбъркана или по-скоро липсваща медийна политика, която води до постоянно очернен образ в публичното пространство... На още десетки по-едри или по-дребни детайла, които следствено водят до парализа на терена и до срив в класирането. Но няма нищо страшно. Просто ЦСКА да се стяга. Да свиква.