Sofia Photo Agency

Съвместна публикация на Gong.bg и 7 дни спорт.

Знаете тези елементарни рисунки, обикновено стоят накъде около местата за кръстословици и судоку във вестниците. Две една до друга, на пръв поглед еднакви, но дясната съдържа няколко разлики от лявата. И вие с молив в ръка трябва да ги откриете. Обикновено винаги успявате. Така, както часове след поредните мачове на Левски и ЦСКА в Европа успях с лекота отново да различа няколко основни детайла в поведението, отразяването и мисленето около двата ни гранда. Които на пръв поглед трябва да изглеждат еднакви, но за съжаление на единият от тях – ЦСКА, това не е така.

Какво всъщност се случи в четвъртък? ЦСКА се помъчи, доколкото можа, срещу Порто, опита нещо, пропусна каквото имаше да се пропуска, но накрая логично загуби. Левски изигра изключително посредствен мач, в който направи първата си и последна смислена атака в първата минута. И оттам насетне се остави в ръцете на португалското милосърдие, което в средата на второто полувреме сякаш отсече: „Стига толкова, само още един и край!”

След фиаското Тодор Батков разумно замълча, преспа, на другата сутрин и после на летището намекна за някакви кадрови промени, но в крайна сметка те май се оказаха свързани единствено с вратарския пост. Което си е чудо голямо, това се случва във всеки клуб.

Какви обаче биха били разликите, ако ЦСКА падне с 0:5 в евротурнирите от когото и да било. Дори няма нужда, това да е изпаднал в криза португалски гранд. Червените имат една-единствена по-голяма загуба в Европа...през 1957 година от Вашаш с 1:6, който тогава реално представлява почти целия могъщ национален тим на Унгария. Но реваншът все пак е спечелен с 2:1. И ако това се случи днес, първо, на главата на ЦСКА ще се излее невиждан залп от критики. Футболисти и треньори няма да бъдат чакани на аерогарата само от журналистите, а от мощна група озверели фенове. Ей Богу, след отпадане от Торпедо Москва, при това след изпълнение на дузпи, играч на ЦСКА бе душен с шал в залата за посрещачи! При сините, най-много някой разочарован таксиджия да им е теглил една сочна и толкоз. След двете загуби от Бешикташ на Шустер, Гути, Куарешма, Бобо и Нобре, както и от постигналия 11-та поредна победа Порто, разпиляването на червените бе налице. Въпреки аплодисментите по трибуните след края на мача, анализи и форуми бяха пълни с апокалиптични прогнози за близкото бъдеще на отбора. Второ, намекът на Батков за неприличният вид на левскарската група за Лисабон, така и не бе развит.

Напротив, веднага се раздухаха скандали в армейския лагер. Холандецът Нелсън отказал да влезе в игра, Гьоре побеснял. На другия ден се появиха „сигурни” материали, че в ЦСКА ще има поредна управленческа рокада. Костадинов реално вече бил аут! Ясно, че спортно-техническият директор рано или късно няма да бъде такъв, никой не е вечен в поста си, където и да е, но това се случва точно в часовете след загубата. Като допълнително посипване на сол в раната. Говорим за сериозна рокада, а не за евентуалната смяна на треньора на вратарите в Левски. Чакайте бе, в ЦСКА за три години изредиха една дузина на този пост, какво толкова драматично има?

Трето, точно рейтингът на Шеридън бе надигнал ръст, като току-що поникнала детелина, и веднага той и Платини бяха натирени в дълбоката дупка на фенската омраза. Да, и двамата можеха да вкарат гол на Порто, но пускането на бразилеца продължава да си е проблем на треньора, а ирландецът просто може толкова. Да, Трапатони често го вика, ама другите му дружки в нападението на Ейре, изключвайки ветерана Кийн, са Кевин Дойл – ренде, дълги години рендосвало в Корк Сити и Рединг, днес в Уулвс, и Джонатан Уолтърс – друго ренде, с кариера в Честър, Рексъм и Ипсуич, днес в Стоук. Е, това са му колегите на Шеридън и все си мисля, че цесекарят направо си изпъква сред тях. Най-малкото заради възрастта си. Но тук е основен кандидат за набучване на кол.

Още много са разликите и те се са в полза на спокойния Левски спрямо вечно бушуващия ЦСКА. Което би трябвало да е за завиждане от страна на червените. В това да приемаш с по-малко сътресения загубите, които имат своето логично обяснение, съвсем не означава да отстъпиш от традициите си.

Стойчо Младенов преди седем години падна на два пъти с 0:3 от една от най-силните генерации на Галатасарай, но веднага му бе лепнат прякор. За загуби от съвсем скорошен носител на Купата на УЕФА! Едната пред рекордната и до днес публика от 75 хиляди зрители на Олимпийския стадион в Истанбул, който прие поради мерки за сигурност няколко хиляди по-малко две години по-късно на финала на Шампионската лига. Ами най-нормалното е Данчо Върбанов да се гипсира и да гледа преминаващите на скорост край него турски звезди. 3:0 все пак, нали усещате разликата? Но нито регистриралият какви ли не големи и позорни загуби с Левски, Литекс и националния тим Стоилов, нито получилият четворка от Лацио Гонзо, едва ли пък отнеслият едва първи голям шамар Ясен, ще се сдобият с прякор. Въпреки подсказката „5ров” за фамилията на синия наставник - това бързо ще отмине, защото отдавна на „Герена” знаят как да живеят спокойно от своя вечен съперник. И това им дава по-дълги години живот. В последно време и в Европа, и у нас.

--

Бъдете с ЦСКА в Европа! Туристическа агенция "Галера" ще направи това реалност за Вас! За повече подробности, посетете http://www.galera.bg