Обикновено в политиката се дават 100 дни на всяко ново правителство, преди евентуално да започнат критиките към него. Този политически модел малко или много се следва и във футбола. Но не и сега. Не и този път. Не че за Лотар Матеус трябва да важат други правила. Просто в съзнанието ни изниква онова човече с репликата „Няма време“ от популярното телевизионно предаване.

Да, принципно би било редно да не изискваме непременно резултати от германеца, преди да е бил начело на отбора поне в няколко мача. Да изпробва варианти в контроли, да направи преценка на по-широк кръг футболисти, да отработи схеми. Хубаво би било, но не и в този момент.

Тази вечер въпросът за Матеус е сега или никога. Двете загуби на старта и особено домакинското поражение от Черна гора задължават селекционера и отбора ни да гони на всяка цена трите точки. Една няма да е достатъчна, а при загуба всичко окончателно отива на кино.

Но при победа над Уелс в Кардиф България се връща в играта за второто място. Ако приемем, че Англия е недостижима за всички останали, то Швейцария, Уелс и Черна гора са малко или повече от нашата черга. И както можем да загубим от тях на наш терен, така можем да бием някой от тези отбори на чужд. Тези три съперника не са Испания, Германия и Холандия, например, че да вдигнем бялото знаме отсега.

Но първото и единствено условие на този етап е да спечелим мача тази вечер. В противен случай България губи цялата квалификационна битка и назначението на Матеус на практика също губи смисъл.