Съвместна публикация на в-к 7 дни спорт и Gong.bg

Усеща се как сме загубили правилния начин, по който да похвалим някого. ЦСКА и Левски правят чудесни мачове в четвъртък вечер, но хвалбите са по-скоро в диапазона между безумни хвърковати дитирамби и плоски препратки от миналото, сравняващи хикса на „сините” и победата на „червените” с най-големите постижения в историята им. И всичко ще бъде сринато, ако евентуално и съвсем естествено в началото на декември Гент и Бешикташ им набият канчетата за отрезвяване. Е, поне никак не сме загубили навиците си да критикуваме, оплюваме и разкъсваме.

Преди няколко години бе открита жп-линията Цинхай-Лхаса. Най-високопроходимата в цял свят. В последния участък, преди столицата на Тибет, любезните стюарди във влака предлагат на пасажерите да се възползват от кислородните маски, висящи над всяка седалка. Почти всички приемат предложението, тъй като вече се движат на над 4000 метра надморска височина. Останалите малцина смелчаци просто получават задух и сърдечни проблеми.

Ето в такъв участък, при това от дълго време бе навлязъл ЦСКА. С тази разлика, че нямаше кой да се смили и да подаде нужната маска с кислороден достъп. „Армейците” трябваше сами да си набавят необходимия химичен елемент. Да, победите над Миньор и Берое бяха някаква тънка струйка, но нищо повече. За динозавър като ЦСКА това бе все едно да вечеря две-три врабчета. Евентуалният пълен успех срещу Рапид във Виена не носеше почти никакви дивиденти за отбора, но ЦСКА без доза самочувствие и вяра, просто колабираше в най-скоро време. „Червените” дори биха приели и равенството за великолепна опция.

Още повече при всички обстоятелства преди този мач – пълни трибуни и надъхани австрийски фенове, проблеми от всякакво естество на „Армията”, за които да повтаряме отново е все едно да зазвучим като развалена латерна, първи мач в евротурнирите на n-тия поред треньор през годината Милен Радуканов Представяте ли си само, ако някой чиновник от УЕФА следи внимателно ЦСКА в отрязък от точно една година как ще получи реални халюцинации, ще си помисли, че колегите му скрояват „Скрита камера” и просто ще помоли за ранно пенсиониране, за да се отдаде на дълъг отдих. Миналата година по това време в Европа отборът е воден от Любослав Пенев. Дотук добре. После, за мач в Лондон срещу Фулъм изведнъж се появява някакъв помощник /Ради Здравков/, но внезапно малко преди почивката, сякаш застоял се в съблекалнята поради стомашни проблеми в кадър отново влиза Пенев. Странно, но нека продължим към настоящия сезон. На първото гостуване в Белфаст ЦСКА отново има друг треньор – Павел Дочев. На второто – в Уелс, пък официален треньор е Сашо Борисов.

Шизофренията вече придобива катастрофален размер, но това далеч не е краят. На третото гостуване – в Истанбул, пък се пръква някакъв македонец, Гьоре, който дори плямпа с местните журналисти на турски език. Идва и четвъртото гостуване – отнякъде пак се мярва Борисов, но пък на скамейката скача и ръководи мача единствено Радуканов. Какво ли щуротия ни чака и на последното за годината гостуване в Порто? Всичко това е напълно достатъчно, за да повдигнем с една идея стойността на постигнатото от ЦСКА насред Пратера. Може би поради сковаността на домакините и историческата генетична обусловеност на червените се стигна до успеха. До това, ЦСКА сам да отвори прозореца във влака, за да нахлуе мощна струя свеж въздух, да проветри малко купето си. Че беше станало нетърпимо.

„Сините” далеч нямаха чак толкова належаща нужда от проветряване. Въпреки, че след мача си с Лил удължиха серията си от само една победа в цели седем мача поред. Играха смело и правилно срещу французите, но след мача говореха за лошия си късмет. Така е, той късметът е на принципа измък-примък. Никой на „Герена” дори не спомена тази думичка след мачовете срещу Глазгоу или Динамо Букурещ. Сега просто е било ред на противника. Единствената грешка? Не, не е самият автогол. А вече влудяващото натрапване на тази случка. Къде спи Холивуд, че още не е направил сценарий от нея? Ако искат да направят добро на самия Иво, „сините” просто не трябва да споменават за случилото се в 88-та минута. За да не остане защитникът известен години напред единствено с факта, че си е отбелязал автогол и публиката после му скандирала името. „Благодаря” за такава слава, айде нема нужда!

Докъде ще стигнат и „сини” и „червени” тази година в Европа, у нас, после догодина пак в Европа и у нас си зависи само от тях. Сега просто взеха въздух. Но, освен него, трябва от време на време и нещо по-хранително да влиза в стомасите. Че само с въздух не се живее, не се рита и футбол.