Всички, които обичат Левски искат отбора да ги радва и то колкото може по- дълго време, така както бе от есента на 2005-а до декември 2006-а година. Или поне да има някакъв по- дълъг отрязък от време, в който с играта си Левски да подхранва надеждите на феновете си. Както беше в началото на този сезон, до домакинския мач с Гент...

В сряда приключи евроучастието на тима и сега всеки сам може да го оценява. То, евроучастието можеше и да не почне, ако Локомотив Сф цяла пролет не играеше против интересите си. Можеше, евроучастието, да приключи и след реванша с Калмар. Да припомням ли кошмара при 3:2 за „сините”? АИК поведоха в София и само шеметните 3 минути в началото на второто полувреме отвориха вратите за влизането в груповата фаза. Там, в груповата фаза, Левски не загуби от французи и белгийци у дома, но не вкара гол при нито едно от трите си гостувания.

И в Гент не си личеше идеята как Левски ще вкара гол. С най- често стрелящия Гаджев и слабите Младенов, Йовов и Дембеле нямаше как да стане, освен случайно.Жоазиньо отдавна не е във форма и толкова рядко вкарва, че едва ли точно срещу Гент щеше да се отпуши. Лъчо Балтанов така и не придава класа на отбора, но никой и не очаква от него това.

Белгийците искаха победата, знаеха как да я постигнат и накрая го сториха. Къде с великолепната игра на Митрев, къде с луд късмет, Левски можеше да стигне до равенство, но не и до нещо повече. Преместването на Грийн в защитата не е решение на казуса, с оглед на постигнатия резултат. А и българите равния резултат не ги оправяше, освен ако не правят кръчмарски сметки без кръчмаря.

Толкова много бяха слабите звена в отбора, че просто нямаше как да се получи. Нищо, че преди двубоя и Ясен и Гонзо, а и футболистите ни убеждаваха, че отиват за победа. Само с желание се става, трябват и възможности. Нека сме реалисти, на този етап, възможностите на Левски са тези. Каза го и Георги Иванов, че отборът не е бил готов за груповата фаза, а за там просто трябва изграден тим, какъвто в момента на Герена липсва.

Още със селекцията през лятото се виждаше, че идеята идва на момента. Щяха да взимат Камбуров, Тодоров, Борносузов, Бандаловски, а взеха Дембеле, Младенов, Иванов, Мюлдер, Слори, Грийн. Какво щеше да стане ако Гара не вкарва толкова, колкото и в най- смелите му мечти не е очаквал?

Слори се оказа пълен провал, но по- тежко е положението с наличните футболисти, които си бяха в отбора. Нито един от тях, ама нито един не показа израстване, в сравнение с предишния лош за отбора сезон.

Спортно-техническото ръководство „занули” всичките вратари и Левски остана без стабилен страж. За 4 месеца получи около 25 гола, което е прекалено много за тим с претенции. За бройката вина има и защитата. Тя също бе „занулена” от спортно- техническия щаб. На хората така и не бе обяснено защо отборът се лиши от услугите на Шакиб Бензукан при острата нужда от централни защитници.Сигурно мароканецът е грешник, но едва ли заслужаваше „доживотна присъда”. На там явно е тръгнал и Иво Иванов, който бе пуснат срещу Лил да си каже „последната дума”. Сега и Грийн запълва дупки, но докога?

Халфовата линия също много, меко казано, проблемна. Да започнем от здравословните проблеми на Дарко Тасевски и Христо Йовов. Те по- често възстановяваха, отколкото играха. Когато играеха не бяха във форма и това е нормално. Не е нормално поради липсата на опорни халфове да мъчат Йовов на тази позиция, особено при гостуванията. Мариян Огнянов вместо да расте, върви надолу. Гаджев игра най- постоянно, но и това не стигна в някои мачове, в които Левски загуби всичко спечелено през сезона.

Да водиш в класирането с пет точки и накрая на полусезона да губиш с пет си е „истински подвиг”. Няма да изреждам много от мачовете. Само гостуванията на Сливен и Литекс стигат. В първото започна да се топи преднината, а във второто се стопи, след наивни грешки и на терена и на треньорската скамейка.

Остават още два официални мача за сезона – с Берое за Купата и домакинство на Спортинг. Левски е длъжен да победи в първия, а във втория е хубаво да го направи. Ако „сините” се издънят срещу старозагорци, то и този сезон ще отиде към нулевите, според критериите на феновете.

Литекс води с пет точки и с оглед на възможностите на клуба е наивно да се очаква Левски да ги стопи. Колкото и Гонзо да обяснява, че отборът ще изглежда по- добре през пролетта. Само евентуалната продажба на Дембеле, кара хората да не вярват на думите му. Вярно е, че мачовете няма да са толкова много, колкото през есента, но е вярно, че никой не може да гарантира успешна селекция без необходимите финанси.

Евентуалното отстраняване на носителя на Купата на България не гарантира спечелването й, но пък гарантира поне привидно спокойствие през зимната пауза. Другото е добре познатото напрежение, което не може да не влияе на тима.

Ако Левски измисли как да бие Спортинг, с публика, с ентусиазъм или с „любезното съдействие” на португалците, ще е добре за коефициента в Европа и то не само на „сините”. И най- вече ще е някакво „връщане” за онова 0:5 в Лисабон. Ако не победи, няма да е никаква изненада.

Тогава всички ще говорят за желанията и възможностите на Левски и ще чакат 2011 година да е по- добра от 2010 година, годината „за наникъде”…