Съвместна публикация на в-к 7 дни спорт и Gong.bg
В средата на миналата седмица двата ни футболни гранда помахаха с ръчичка на Европа. Някой за довиждане, някой току-виж за нещо като сбогом. Остана им по един протоколен реванш, в който освен да изкарат по някой лев за коледни премии, друго не им остана. Усещам каква дребна тема е нашата си футболна драма в сравнение с голямата новина на този период – връчването на домакинствата на двата по-следващи Мондиала на Русия и Катар. Но за това тепърва ще се говори и пише, ще се цъка с език и ще се чешем по главите, гледайки какви чудеса ще сътворяват братушките и шейховете. Затова, нека за последно да натиснем по-силно дръжката и да пуснем райбера на и без това отдавна затворената врата пред Левски и ЦСКА.
Просто се случи нещо съвсем логично. Нещо, което по друг повод, но съвсем на място го каза още Тодор Живков в средата на 80-те години, на профсъюзно събрание. Като в онзи виц за органът, който най-много се разширявал при човека, не си мислете, че става дума за прословутата реплика на бай Тошо за приземяването. Ясно е, че сини и червени, отдавна така са се приземили на пистата на футболна Европа, че трябва да ги вадят с кран от някой хангар, за да полетят наново.
И колкото и да се напъваме да мислим позитивно, да пляскаме с ръце като хлапе в цирка при появата на клоунът, то при последни 22 мача в груповата фаза на Лига Европа и регистрирани в тях 17 загуби, айде да не се правим на идиоти. Та малко след като партийният ръководител набиваше в главите на телешки зяпналите го работници и работнички, че е дошло време да се приземяват и снишават, докато отмине бурята, той заговаря като брутален капиталист: „Ама как да се реши проблемът? Може да решава тоя, който има пари бе. Щом немаш пари, какво ще решиш ти бе? Ти немаш право да решаваш...”. Без майтап, това е дословен цитат от Тато от Онази реч, онази със „снишаването и приземяването”. Потърсете я и я чуйте в интернет. Крив или не като водач на цяла една държава, за това е бил прав.
Така и нашите герои. Тръгнали с празни джобове света да покоряват. Едните не спряха да приказват и сътворяват уж нови приказки колко велико играли, как второто място им било в кърпа вързано, как играят най-красивият футбол на континента. Другите пък взеха че биха за сефте в групите и също веднага почнаха да смятат как би се завъртяла рулетката, че да излязат. Къде бе? Къде сте тръгнали? С нашите играчи, за които постоянно пишем дитирамби, възхвали и оди, обижутеряваме ги и ги позлатяваме. Едва ли онова младо нападателче на Гент с шала на врата си, дошло от Магреба, някога ще получи толкова хвалби колкото Йовов или Гаджев. Но това не му попречи, на леда така да се подиграва със синята отбрана, че ако левскарите бяха на състезание по фигурно пързаляне, щяха да им дадат най-високи оценки за десетките пируети, които направиха по време на мача.
Ами онзи невръстен малчуган, когото Шустер пусна срещу ЦСКА – Али Кючук е едва на 19 години. За половин час се чувстваше сред червената защита, като в харема на Султана. А за армейската голяма надежда Сашко Тонев още преди две години и половина Димитър Пенев, ден преди завръщането от летен лагер каза: „Притеснявам се, че утре самолета не може да се приземи. Сашко толкова се е вирнал, вие журналята също така го дигнахте, че пилота няма да успее да го приземи...” Оттогава минаха 30 месеца...
Скромни бюджети, слаби играчи, често трансферни издънки от чужбина, лоши условия за играта в България. Точка. Добрите са мароканчето и турчето. Чиито имена дори не бяхме чували. А ние си оставаме задълго в държавата на бай Тошо. Е как да стане тогава, след като той ни набиваше канчето да се снишаваме и да си стоим мирни, като нямаме един лев да се обръснем....
