Натуралното стопанство се формира в древността и съществува до XVII - XVIII век. При него търговията се извършва чрез размяна на една стока или услуга за друга. Въпреки съществуването на пари (златни, сребърни, медни монети) те не са главното средство за размяна. Това е определението за натурално стопанство. А ето защо и как в началото на ХХІ век то трябва бъде възстановено у нас. Поне в българския футбол.

Пример: ЦСКА не плаща на половин дузина клубове, на една сюрия играчи, на знайни и незнайни мениджъри и мениджърки. Следват съдебни дела, задават се фалити. Изобщо – нервна работа. Собствениците от „Титан“ пък се оправдават с общините, които не им били платили за сметосъбирането. И оттам по веригата започват късите съединения.

А колко по-лесно би било, ако се върнем векове назад. В „Титан“ разполагат с боклуци, раздават ги на по-малките клубове, на които са длъжници. Оттам Данчо Лечков, да речем, разменя боклуците за хляб, месо, мляко и яйца. И разпределя продуктите на гладните си футболисти. Готово! Чиста работа. А как става трансформацията от боклуци в продукти? Не знам... Да се оправят.

Не ви се нрави и натуралното стопанство ли? Ами тогава изходът е следният. Едните като си знаят хала, просто спират да купуват футболисти. Поне, докато се избавят от сабята, която е надвиснала над главите им. Другите пък преустановяват продажбата на футболисти на въпросните. Ако не са разбрали досега за какво става дума пишман-продавачите и пишман-купувачите, им остава само натуралното стопанство. До там сме я докарали в държавата и в българския футбол.