Лъскави костюми, отлични условия за подготовка, правителственият самолет, пълна екипировка, хубави терени за тренировка в София, огромен медиен интерес и фенска маса зад гърба ти. Това е част от обстановката, ако си футболист на Левски. Разбира се, винаги си взимаш заплатата на време, а на всичкото отгоре тя не е никак малка.
Излишно е да сравняваме Левски и Сараево по тези показатели. Едните движат с автобус, ритат с палави екипи, стадионът им е пред разпадане, а градът им е пълен с гробища, които трогват и най-коравите сърца.
Левски се провали в Европа, а сезонът още не е почнал. Сега е време за последните две седмици от подготовката. Подготовка по никое време, ще се наложи да се изиграе и някоя-друга контрола. Така е валидно за всичките ни европейски участници.
На „Герена“ публиката стана люта след фиаското в Босна и Херцеговина. Част от феновете поиска сметка на играчите, а отливът е лесен за прогнозиране в началото на първенството. Ситуацията стана трудна, а очакванията бяха огромни, но колкото и тъпо да звучи, животът продължава. В Левски вероятно пръстите вече няма да бъдат толкова широки, а футболистите сигурно ще усетят и какво е да бъдеш глобен, защото си се провалил в работата си. По-важното е да разберат друго, да осъзнаят дали стават за Левски. Тази лъжица е доста широка, да не кажем, че направо е като черпак. Не е казано, че всеки става за „синята“ фланелка. В България и по света има още куп отбори. Там целите са по-малки, публиката не е капризна, а спокойствието е почти гарантирано...
Левски е длъжен да стане шампион, само че Лудогорец в момента е поне с една класа над „сините“. Сега е време да се види има ли мъжкари в съблекалнята на „Герена“ или само претенциите са големи. В този отбор преди години беше пълно с характери, които играеха и с контузии. В Сараево Левски не успя да си запълни групата в един от най-важните мачове за сезона... Преди срещата имаше бледи лица сред „сините“, което не е нормално. След две седмици най-вероятно всички ще са готови, но в Сараево не беше така.
Илиан Илиев се самоопредели за виновник. Вероятно е така, защото правенето на отбор е негова работа, но времето действително беше оскъдно. Много нови играчи и постоянното текучество го накараха да започне от нулата. Като футболист и треньор той се е доказал. Умее да действа под напрежение, иначе нямаше да направи име на терена в Левски, нямаше да стигне до клуб като Бенфика. Илиев е трудолюбив и скромен човек, който явно разбира футбола. Дали ще успее да го покаже в Левски, ще разберем след време. Въпросът е да му се даде възможност, да покаже какво точно може с наличния материал. Сега неговата роля е да вдигне „умрелите“ си футболисти. Струва ми се, че в Левски трябва да действат и нестандартно. Поне сега имат време. Ако искат и на море да отидат със семействата си, но да изгладят нещата. Левски е силен, когато е единен, така че трябва да се хвърлят усилия в тази насока. Това е грижа, която трябва да се положи в краткосрочен план. Истината е, че трябва да се мисли за бъдещето и то не само на „Герена“.
Българските тимове удариха абсолютното дъно. По-зле няма как да бъде. Футбол се прави с футболисти. Крайно време е възможно най-много средства да се хвърлят в правенето на такива. Очевидно е, че у нас няма достатъчно кадърни специалисти и хубави условия. За това трябват добри терени и методисти от чужбина. Едва ли всичко това ще излезе повече пари от тези, които се хвърлят за спорни трансфери. Комисионите за разни агенти и високите заплати на недоказаните чужденци са пари хвърлени през балкона. В тази криза, това е чиста глупост, която е добре да спре. Резултатът няма да дойде утре, вероятно няма да е на лице и след пет години, но след десет може да бием без проблеми Сараево и Мура...
