Съвместна публикация на Тема:Спорт и Gong.bg
Помните ли може би най-голямото шоу, което някога се е случвало в новата история в Борисовата градина? В края на 2008 година из алеите пред стадиона на ЦСКА се появиха едни араби, разни хора с традиционни носии и спретнаха такъв театър, че на някои медии още им държи влага. Част от колегите си помислиха, че това са новите купувачи на ЦСКА, щракаха ги, предаваха „горещите новини”, докато се разбра, че всичко е една перфектно скалъпена пародия, спретната от един от небезизвестните фенове на червените Боби. Още веднъж – поклон за идеята!
На нещо подобно на онзи цирк ми прилича в момента ситуацията около ЦСКА. Може да се направи следния кратък мини-театрален фестивал. Група изтупани руски бизнесмени, представители на Газпром, които търсят шефовете на клуба, за да ударят с тях по една братска водка и да си стиснат ръцете. Другата театрална трупа може да представлява хората от Д Банк – там за цвят трябва да има няколко мастити турски банкери с броеници в ръцете. Ето ви още една групичка – американски с каубойски шапки и шпицарки, тропащи важно, важно пред музея на бате Сашо Манов – тези ще го играят спряганите американски инвеститори. Ако се сещате за други – давайте предложения, има кой да изиграе сценката. Викаме и Краси Радков да играе Бойко Борисов и готово. Шоуто е налице. А какво всъщност се случва зад дебелите плюшени театрални завеси, зад кулисите?
Вероятно отговора на този въпрос в момента знаят най-добре двама души в България с еднаква фамилия. Колкото и според мнозина да е вече в ролята на „бита карта” собственикът на ЦСКА Димитър Борисов трябва все пак да сдаде на някого властта, ако изобщо това се случи до броени часове. Ако щете дори да врътне там един подпис за последно на приемно-предавателния протокол, поради което трябва да е навътре с нещата. Другият е ясен – човекът, към чиито звънец вече всеки посяга, когато възникне някакъв спортен или футболен проблем. Крайно належащо е премиерът на Република България да си освободи един ден от седмицата и да направи приемна по футболни въпроси и проблеми. То се е видяло, че схемата вече е кристално ясно. За последно бе разиграна в Локомотив Пд. Събират се група фенове на даден отбор, притискат боса на съответния клуб, гонят го. След което отиват при бате Бойко и той им намира нов собственик. Чиста работа. Феновете са благодарни и припознават в министър-председателя своя спасител. Като основен мотив се посочва или по-скоро изрежда, че Борисов вече е помогнал на Левски, Берое, Лудогорец, Ботев Пд, Локо Пд – айде сега и на ЦСКА-то. Не може така, това е половин България и т.н и т.н. Тази хватка спокойно може да получи работното заглавие „Диктатура на пролетариата”.
Общо взето подобна схема дори вече направи своя прощъпулник в Русия, където Путин деликатно намекна на олигарсите да си спестят парите от две-три яхти и няколко каси скъпо шампанско и да ги инвестират в спорта. Поради това в последните години парите рязко се вдигнаха в руския клубен футбол. За футболното ниво е спорно дали се е повишило, но това е друга тема. Така че г-н премиерът сам попадна в капана на собствената си инициативност и футболна пристрастеност и вече няма мърдане назад. Защото наистина – след като е помогнал на Левски, Берое, Лудогорец, Ботев Пд и Локо Пд, нормално е да удари едно рамо и на ЦСКА. Как – дали чрез поставянето на основен инвеститор или спонсор и съответния „контрольор на средствата”, каквато е реално задачата на Иво Тонев в Левски или тотална подмяна на властта, както се случи при рокадата Динев - Марешки на „Лаута”. Може пък специално за ЦСКА, като отбор, който винаги е носител на по-различното, на по-нестандартното да е подготвен някакъв трети вариант. Ето това вече го знае само един-единствен човек в страната. Но изглежда кой ли не надниква в неговата глава – всеки чул нещо, знае еди какво си, сигурен е в трето.
Часове след появата на първите, вече уж по-сериозни информации фенове на ЦСКА започнаха да си задават и малко по-различни от чисто еуфоричните въпроси. Всъщност случилото се в Левски преди половин година толкова ли е хубаво и розово и защо в момента сините не изглеждат като някакъв мощен футболен звяр, а режат заплати, гонят играчи, четат си конско в съблекалнята? В смисъл –това ли е свободата, Санчо?
Или пък другия прокраднал се вариант за бъдеща управленческа схема в ЦСКА – сбор от една или две дузини солидни бизнесмени, които да дават своя месечен данък „ЦСКА”. Това също не ми звучи реално за бъдещето на един модерен клуб през втората декада на нашия век. Най-малкото защото когато тези иначе индивидуално сериозни бизнес мъже се съберат, ще се получат кадри от филма „Дванадесет разгневени мъже”. Гарантирано! И там ще влезе в действие принципа на „колективната безотговорност”. Може и да бъркам, но не се сещам друг, що-годе известен отбор в Европа да се управлява по подобен начин. И реално ЦСКА да заприлича на банка-кредитор, която всеки месец на 10-то число си търси вноските по кредите, ако ли не, праща бирници да събират лептата. Не звучи икономически издържано, дори да е подплатено с добри намерения.
Доколкото разбирам от цялата тази шумотевица, идеята е, ЦСКА да започне сезона на чисто, с ново ръководно тяло. Нещо, което все пак трудно би се осъществило в рамките на няколко дни. Но в момента, при липсата на каквато и да е официална информация се получава сериозна дезинформация, създаваща истерия и напрежение. На пресконференцията след мача с Мура Стойчо Младенов каза, че не е нормално търговският директор да обикаля играчите му и да им казва, че скоро предстои треньорска рокада, да са спокойни и нещо си от този род. Прав е Стойчо, това не е нормално ако е така, и логично води до игрови спад, до всяване на напрежение. Сега обаче се получава същото, но вече на далеч по-високо ниво. ЦСКА започва шампионата, пребит като куче след позора срещу словенците и в минорно настроение от всичко това. Два мача не смее да покаже лицето си, прави някакви закрити контроли. И се очаква да тръгне победно срещу Литекс, Черноморец и Локо Пд, ако ли не – става страшно. Но това очакване е съпроводено от постоянни слухове, че до дни, не до часове ще има нов султан в двореца. Нови везири, нови слуги, изобщо всичко ще е подменено. А хората от отбора, играчите, треньорите се чудят на кой бог да се кланят, кой да слушат, всеки знае за някаква версия, един чака американците, друг руснаците, трети турците. Но трябва на всяка цена да побеждават. Скоро ще разберем – идва времето за сваляне на театралните маски и костюми.
