Докато Биг Бен все още отеква, нашата камбана бие на умряло
Докато Биг Бен все още отеква, нашата камбана бие на умряло

Думи, думи, думи... Толкова много се изписа колко сме жалки, смешни и нищожни. Заляхме с помия спортистите ни, дръзнали да се състезават с най-добрите в света. След това започнахме да хулим и техните треньори, да цъкаме с език защо изобщо си позволяват да дишат.

Обявихме нашите за губещи, за хленчещи примадони, жените за кифли, а мъжете за несретници (с много малки изключения). Поискахме оставки, а след това посочихме с пръст – държавата ни е виновна. Нямаме пари, нямаме бази, нямаме политика в спорта. После се оказа, че и късметът ни е изоставил, след това не сме имали ден. И така цели 17 дни. Сега ще ближем рани за кратко и ще се сетим отново за жалкото си положение две седмици преди следващата Олимпиада. Тогава кой е виновен?

Вече се чудим дали да не спрем средствата за едни спортове, а да ги пренасочим за други. Дали да не спонсорираме конкретни спортисти, а останалите да оставим да се оправят сами. Забравили, че най-големите спонсори на българския спорт в момента са родителите. Забравили, че децата им бягат от България, за да могат да живеят. Забравили, че всеки спортист се гради от първия момент, в който е влязъл в залата или на стадиона. Ако, разбира се, той все пак предпочете да остане, преди много предвидливо да погледне към други по-перспективни области. И ако чакаме последните три месеца от т.нар. подготовка, след като вземе евентуална квота за Игрите, да му помогнем да спечели медал... А след това си искаме парите обратно по форумите, защото са изхарчени на вятъра. Извинете.

Най-лошото е, че започнахме да гледаме на спорта, като на сапунен сериал. С напредването на сюжета дори не си даваме сметка, че нищо не се е променило, а само се чудим кога ще разкрият и накажат лошия герой. После сменяме канала, защото този изисква повече от цъкане с език.

Промяната скоро няма да настъпи, поне докато чакаме някой друг да купи топка на детето ни, да излезе пред блока и да рита с него. Докато чакаме някой друг да го хване за ръка и да му обясни, че може да вярва само в своите възможности. Докато смятаме учителя по физическо за смешник, защото иска спортен екип, а не дънки в час. А него, с тази заплата, кучета го яли. Грешка, това все още е действителност у нас.

И докато ехото от Биг Бен още отеква заради Олимпиадата, е време да признаем, че нашата камбана бие на умряло за бъдещето на българския спорт.

Между другото, някой изобщо спомня ли си, че след две седмици започва Параолимпиада?