Изминаха едва кръга от българската А група, а толкова неща се случиха... Те спокойно могат да бъдат описани в малко книжленце с перспектива да се превърна в солидно томче до края на сезона. То не бяха скандали, бой, картотеки, наказания, някви италианци се появиха взеха си отбори, някои тимове едва събраха футболисти, други смениха всички, а голяма част нападнаха реферите. Хайде малко да ги оставим на мира. Много е удобно, когато мачовете не се дават по телевизията, а след техния край треньори и шефове се надпреварват да плюят съдиите и да пишат жалби. Едва ли българските арбитри са толкова слаби колкото ги изкарват или пък толкова корумпирани. Дори е добре да се отбележи, че международните ни съдии все още свирят мачове в евротурнирите за разлика от отборите ни, които бързо-бързо подвиха опашки и ще цъкат само в А група.

Мисля, че е крайно време съдийската комисия да даде думата на реферите. Да могат след мач да си кажат всичко, което мислят и да отговорят на нападките. Защото в момента изглеждат малко беззащитни, плюят ги, а нямат кърпа да се избършат. Може би, ако им позволят да говорят, ще разберем колко пъти и от кого съдията е псуван на майка и няма да се чудим защо този или онзи е изгонен.

Да, със сигурност и съдиите правят грешки и то видни. Но кой не греши? Нападателят като изпусне от 2 метра на празна врата, а вратаря допусне баламски гол не е толкова виновен, колкото рефера, който не е видял 2 нарушения примерно. Още сме в началото на шампионата, а воят е до небесата. Хайде, спрете се малко. Хубаво е футболните хора да се замислят и да действат по-джентълменски, за да изчистят играта и футбола ни като цяло.