Както и да го въртим и сучем в скъсания български футбол, червената нишка все ни отвежда до ЦСКА. Най-титулуваният роден клуб в момента е като кораб в бурно море, откъдето капитанът Стойчо Младенов непрекъснато изпраща сигнала SOS. Изпраща го, чуват го, но няма кой да скочи незабавно в развълнуваното море и да хвърли спасителен пояс.
Докато се наумуват и докато се наговорят, новата и старата власт в ЦСКА оставиха клуба в безвремие. На практика в безвластие. И даже, ако търсим сравнения, то май по-подходящо е това с приказката за Червената шапчица. Пратиха я в гората тилилейска при свирепия сив вълк. Всъщност, не! Положението е още по-страшно – при цяла глутница вълци.
Години наред ЦСКА не е добре организационно. Положението беше детектирано още преди много време от външния човек за клуба Георги Василев. Съскат змии. Да, около клуба съскат змии. В Борисовата градина трябва да разберат, че проблемите им първо идват отвътре, а след това да се търсят външните врагове.
Дори Левски да е правил някакви номера през годините на „червените“, дори БФС сега да им крои шапката заради зимното заяждане, не това е главният проблем. Не е основното това, че в момента ЦСКА разполага с 11 полеви играчи. Нито пък, че е наказан да домакинства в Сливен. Нито, че има само две точки в актива си след три кръга. Това би било проблем, ако всичко останало в клуба бе наред.
А то не е. Проблемът в ЦСКА вече е екзистенциален. И ако искат клубът да бъде спасен, и новите, и старите трябва да действат скоростно. И ефективно!
Водата все повече прониква на палубата на клатушкащия се кораб, а вълците са наобиколили Червената щапчица...
