„Стига сте се занимавали само с ЦСКА! Няма ли други отбори? Ще ви питаме, ако нас ни няма, какво ще правите журналистите.“ Такива-ми-ти работи ни казват, захванем ли темата за ЦСКА. Да, и на нас ни се иска да не е толкова често, но не ни оставят на мира с чудесиите си.

Тъкмо дойде за разнообразие някоя култова реплика на Венци Стефанов и отклоним вниманието си от „Армията“ и хоп – пак ни върнат към ЦСКА. Сори, най-интересно е там, но главно защото изцепките са ежедневие. В другия гранд Левски действат стандартно и според каноните, поне по принцип. Отвреме-навреме и там има я някой пиян футболист, я някое спречкване, но извъннорменото поведение не е всеки ден като в ЦСКА.

При „червените“ палитрата на гафовете е толкова богата и толкова неизчерпаема, че не знам как самите цесекари не се умориха да ни я създават. Какво предлага менюто тези дни? От заплахата за незабавно отнемане на евролиценза, през перманентните призиви за революции срещу титаните, словесните престрелки между двете „свещени крави“ сред треньорите Стойчо Младенов и Миодраг Йешич, та чак до вече изтъркалата се плоча – некартотекирането на Мишел Платини.

Хора, спрете се! Българският футбол има нужда от ЦСКА. Но не този ЦСКА, който е в момента, а онзи някогашния. Организиран, дисциплиниран, успешен.

Лошото е, че постоянният хаос в Борисовата градина, непрекъснатото дрънкане на оръжия и безсмисленото жужене направиха така, че от онзи стария, добрия ЦСКА, да не е останало почти нищо. Не се ли вкара ред в собствения двор, няма къде другаде да се търси виновникът. Крайно време е всички да го разберат.