Локомотив Сф буксува на едно място, а това място е незавидно в класирането. Някъде там малко над чертата или малко под чертата. И сега новият мотиватор в отбора Емил Велев ще трябва да влива ударна доза адреналин в съблекалнята, за да извади отбора от апатията.

А какво докара тази апатия? Стадионът ли? Разбира се, че това е проблем, а не малко проблемче. Влачи се като леплив вирус към организма толкова време. Гадно е да не си вкъщи, да нямаш едно истинско домакинство. Така е, но нали не стадионът играе, а футболистите?!

Липсата на публика ли? Да, тя е сърдита заради стадиона, а и не само. Поне ултрасите от „Железните бригади“ бойкотират „домакинствата“ и ходят само на гостуванията. А пък и като цяло са малко на стадиона. Просто локомотивците спряха да ходят на мачове. Както впрочем и доста привърженици на други наши водещи клубове. Лошо е без публика, тихо е като на панихида. Така е, но нали не феновете играят на терена, а футболистите?!

Парите ли? За миналата година това може да послужи като оправдание. За тази – не. Може да не са много спрямо Лудогорец, Левски и ЦСКА, но не е и миналогодишната криза. Може да има забавяне, но с месец, не повече. Нормално за България. А като се замисли човек, и парите не играят на терена, а пак футболистите.

Именно те не дооцениха досегашния си треньор Тони Велков и сега ще се сблъскат с друг тип характер, определен деликатно като „по-остър“ от президента Николай Гигов. Изборът бе техен.

В крайна сметка отговорът на въпроса: „Защо не върви Локомотив?“ не е еднозначен и никой не може да сканира точно проблема. Явно, той не е само един, а е съвкупност от много по-малки. Но не е точен и примиренческият отговор: „Толкова си можем.“ Защото отборът показа, че може повече, макар и за по едно полувреме, срещу Лудогорец, Левски и Етър. Само в тези срещи, в останалите бе трагичен.

Затова сега се чака адреналинът на Велев.