По традиция юли е месецът, в който повечето тимове в България започват същинската си подготовка за новия футболен сезон. Трансфери (може би трябва да сложим думата в кавички, тъй като голяма част от тях просто не се осъществяват), лагери в чужбина, контроли...  в последните няколко години, през юли родните първенци започват, в много от случаите и приключват, участието си в европейските клубни турнири.

Едва ли някой има желание да си припомня какво ни поднесоха родните грандове преди няколко месеца, но тъй като обзорите ни за годината целят именно това, ще се наложи да го направим.

Малко са думите, с които може да се определи представянто на Лудогорец, Левски, ЦСКА и Локомотив Пловдив, съответно в Шампионската лига и във втория по сила турнир Лига Европа. Крах, срам, трагедия и други подобни думи най-добре описват това, което се случи през юли, но нека да започнем по ред.

След като спечели всичко на родната сцена, Лудогорец започна подготовка за дебюта си в Европа. Едва ли обаче Ивайло Петев и компания са очаквали толкова болезнена развръзка и то само в рамките на няколко дни. По начало жребият за втория предварителен кръг на най-комерсиалната клубна надпревара на Стария континент не изглеждаше толкова плашещ. Разградчани трябваше да се борят с хърватския Динамо Загреб за място в следващия етап на турнира.

В първия си мач, на „Арената“ в Разград, Лудогорец се представи повече от добре, като „зелените“ показаха една прилична игра, а само късметът не помогна на домакините да спечелят двубоя на свой терен. Марселиньо бе на крачка да подари победата на „орлите“, но секунди преди последния съдийски сигнал Рукавина попари надеждите на домакините. Може би обнадеждени от добрата си игра и факта, че предстоеше ответен сблъсък на „Максимир“, разочарованието в редиците на шампионите не бе толкова голямо.

Това обаче, което се случи в реванша, със сигурнст все още стряска на сън феновете на „зелените“ от Разград, а и не само тях. Типично по български, а и добавяйки липсата на опит в състава на Петев, Лудогорец пропиля уникален шанс за успех. Българският шампион повеждаше на два пъти в резултата, но в крайна сметка загуби с 2:3, с гол за домакините в последната минута на 8-минутното продължение. И отново типично по български, след края на мача виновен бе само и единствено реферът Алекс Цвайер, който назначи добавено време от пет минути, а всъщност се играха три минути повече. Сами се досещате защо...

На гърба на страстите в Шампионската лига, макар и в предварителните кръгове, дойдоха и тези в Лига Европа, като тях можем да ги определим като още по-смразяващи, имайки предвид, че в този турнир участваха грандовете ЦСКА, Левски и имащият опит в турнирни битки Локомотив от Пловдив. Едва ли някой от „сини“ и „червени“ си бе представял по-благосклонен жребий от този, който всъщност бе изтеглен.  В Локомотив също имаха своите надежди.

Така нареченият ни „евробоец“ ЦСКА трябваше да мери сили с никому непознатия словенски дебютант ФК Мура. В същото време „сините“ от Герена потриваха доволно ръце след като разбраха своя противник ФК Сараево, мечтаейки за безпроблемни мачове и лесно класиране напред. Точно тогава се случи „каква я мислехме, а тя каква стана...“

Въпреки че не загуби нито един от двата си двубоя, тимът на Стойчо Младенов трябваше да преклони глава пред Мура след 0:0 в Марибор и ново равенство, този път гоово 1:1 в София. Голът на чужд терен посече „армейците“, за които това бе само началото на грандиозни проблеми и скандали в клуба.

Няколко час по-късно от Сараево дойде и новината, че Левски поема по пътя на ЦСКА и Лудогорец, а именно – към скучната родна А група, която в крайна сметка остана единствената сцена за изява на родните грандове.

След минимален успех с 1:0 на „Георги Аспарухов“, отборът на Илиан Илиев тотално разочарова и допусна загуба с 1:3, което бе краят за евромераците на „сините“ и техния наставник, който едва ли ще иска да си спомня своя официален дебют начело на Левски.

Стигна се дотам, собственикът на „сините“ Тодор Батков да се замисли дали изобщо да остава в клуба, а пък феновете на тима окупираха Герена, искайки обяснение от футболистите за тоталния крах.

Истинско фиаско претърпя и Локомотив Пловдив срещу Витес, което доведе до кардинални промени на Лаута, като дори се стигна до смяна на собствеността. Първият двубой, който се игра в Ловеч, приключи при 4:4, което породи множество съмнения, а собственикът на клуба Коко Динев бе моментално атакуван и набеден в уговорки, не от кой да е, а от привържениците на „смърфовете“. Това естествено не се хареса на бизнесмена, който реагира мигновенно и се оттегли от властта.  При стеклите се обстоятелства и спирането на кранчето с парите, реваншът срещу Витес бе поставен под сериозен въпрос. В крайна сметка пловдивчани се добраха до Холандия, където логично загубиха с 1:3.

След сътресенията в пловдивския клуб и оттеглянето на Динев, премиерът Бойко Борисов трябваше да се намесва. След помощта за Левски, Борисов се нагърби с тежката задача да намери собственик и за „смърфовете“. На специална церемония в края на месеца, премиерът лично представи аптечния бос Веселин Марешки за собственик на Локомотив.

Паралелно с раните европейски двубои за родните тимове, вървяха и задължителните трансферни саги в този период от годината. По традиция най-голямата бе отново в „червения“ лагер и бе свързана с бъдещето на Жуниор Мораес. Не минаваше и ден, в който бразилецът да не бъде „продаден“ къде ли не, а няколко часа по-късно той да отрече в личния си профил в Twitter. В крайна сметка, раздираният от безпаричие клуб, бе принуден да се раздели с нападателя си, който подписа с Металург Донецк.

В Левски също имаха своите проблеми на трансферния фронт, въпреки че на първо четене в клуба бяха привличани футболисти с доста прилични визитки. В крайна сметка обаче селекцията за пореден път бе определена като „пълен провал“.

Освен в Локомотив Пловдив, смяна на властта имаше и в друг роден тим – Ботев Враца. След различия на ръководството на клуба  с градската управа, президентът Чавдар Атанасов, изпълнителният директор Пламен Николов и административнияр директор Юри Николов се оттеглиха от щаба на врачани. В края на месеца управлението ба клуба бе поето от мними италианци, което доведе и до отстраняването на старши треньора Тони Здравков само няколко дни преди старта на първенството.

Извън родната сцена, спортното събитие несъмнено бе финалът на европейското първенство в Полша и Украйна. Въпреки че същинската част на континенталната надпревара бе през месец юни, победителят бе излъчен в първия ден на юли. Безкомпромисният тим на Испания отново стигна до финала, където бе очакван от „скуадра адзура“. Едва ли обаче някой е очаквал „ла фурия“ да триумфира с такава лекота, побеждавайки с 4:0 и затвърждавайки за пореден път, че към момента просто няма опонент.

В същото време у нас, зала „Арена Армеец“ се превърна в световната волейболна столица. София прие финалния круг от Световната лига, който се проведе от 29 юни до 8 юли. Българският национален тим успя да се пребори за четвъртото място в надпреварата, като призовите места останаха за Полша, САЩ и Куба.

Турнирът имаше и сантиментална стойност за капитана ни Владимир Николов, който изигра и последния си мач с фланелката на трикольорите пред родни фенове.

В заключителните дни на месец юли стартира и дългоочакваната олимпиада в Лондон. Официалната церемония по откриването се състоя на 27 юли, като може да й се насладите в следващото видео, а повече подробности за представянето на ългарските олимпийци и всичко интересно от Лондон 2012 ще научите утре.