Свършвам работа и дим да ме няма,
стягам багажа и дим да ме няма,
изключвам телефона си и дим да ме няма,
не ме търсете известно време.
Ако не сте чували това през лятото, вероятно имате много основателна причина. Пускаш радиото – Графа, Бобо и Печенката, пресичаш на кръстовището – шофьорът от колата без климатика надул парчето и щеш, не щеш, започваш да се мразиш, защото в главата ти се редят рими за това как всички сме свободни да бъдем индивидуалисти, а всъщност сме просто щрауси - непукисти.
Изобщо, горещият август премина не само под ритъма на „Дим да ме няма”, но и под сянката на Олимпиадата, шумния трансфер на Димитър Бербатов, трепетите на новото футболно първенство в България, безкрайните проблеми в ЦСКА и невероятните драми във волейбола.
Но да започнем отзад-напред.
Последните няколко дни от месеца по презумпция са най-интересни. Заради затварянето на трансферния прозорец. Една сага обаче прикова вниманието ни, накара ни да се изчервим, а след това и да си отдъхнем с облекчение. И ако е вярна поговорката, че „борбата за място под слънцето се води на сянка”, то явно сянката на Димитър Бербатов беше паднала в Мюнхен. Защо в Мюнхен ли? Ето защо.
Всичко започна далеч преди август, с песента на сър Алекс Фъргюсън „Дими, Дими, Дими да го няма...”. Седмици преди последния ден на трансферния прозорец президентът на Фиорентина Андреа Дела Вале пося семето на съмнението, след като заяви, че фамилното име на новия му нападател ще започва с буквата „Б“. Няколко дни след това Димитър Бербатов хвана самолета за Флоренция, но по пътя слезе в Германия. И размисли. С това българинът се превърна в най-мразения човек в Италия, а „виолетовите” веднага посочиха виновника – Ювентус. „Причината е в безразсъдните и арогантни операции на други клубове, които нямат нищо общо с коректността, феърплея и спортната”, обяви обиденото ръководство на Фиорентина, а след това уточни: „Бербатов не заслужава нашия град, нашата фланелка и стойностите, които тя представлява.“ В очакване на второто си дете, Бербатов реши да помисли най-вече за семейството си. И с право. Оказа се, че е приел едно от най-настоятелните обаждания – това на Мартин Йол. И остана в Англия. Нападателят заложи на познатото – мениджъра, който му гласува пълно доверие (за втори път след Тотнъм), и Премиършип – шампионата, за който мечтае всеки футболист. Но и това не бе всичко. За хубаво или лошо още един човек обяви, че има нужда от него – Любослав Пенев. Повиквателната пристигна, но не и футболистът.
В сянката на Димитър Бербатов преминаха други два български трансфера през август. Валери Божинов направи една крачка в страни от футболния път и премина под наем във втородивизионния италиански Верона, а капитанът на националния отбор на България Ивелин Попов смени турския Газиантепспор с руския Кубан Краснодар за срок от три години.
И тъй като сме на тема трансфери, нека си припомним и най-коментирания извън България. Феновете станаха свидетели на нещо, което през последните 25 години не се бе случвало. Простичко казано – история. Капитанът на Арсенал Робин ван Перси се оказа първият играч, продаден директно от „топчиите“ на врага - Манчестър Юнайтед след 1987 година. А с това Арсен Венгер трябваше да преглътне едно от най-горчивите хапчета в кариерата си. Икономическата ситуация и желанието „на момчето вътре в Вобин ван Перси” принудиха французина да пусне звездата, способна да печели всеки мач.
И ако трансферът на Ван Перси бе най-коментираният, този, който заслужава най-голямо уважение е на една от легендите на италианския футбол. След почти 20 години вярна служба на Ювентус, 11 от които като капитан, Алесандро дел Пиеро направи може би последната крачка в състезателната си кариера, пое към Австралия. На 37 години нападателят избра ФК Сидни. Избор, повече от достоен, след като постигна всичко със Старата госпожа и най-вече след като спечели сърцата на феновете – завинаги!
Феновете в България обаче по това време се вълнуваха от началото на шампионата у нас. Първият гол за сезона бе отбелязан от Иван Цветков, който реализира за Ботев Пловдив в мрежата на Славия. По-неприятното обаче бе това, че привържениците не успяха да го видят. Нещо повече, телевизионният зрител (обикновено мъж) остана на сухо дълго време, за да може половинката му (в повечето случаи жена) спокойно да си гледа поредния сезон на „Пепел от рози”. Клубовете поискаха повече от пазарната стойност на продукта си, а телевизиите не успяха да си позволят цената. Всичко това обаче бе писано на сметката на обикновения привърженик. За пореден път.
А някой спомня ли си лицето Джулиано Сондзони? Или Пепино Тири? По същото онова време, в началото на сезона, тези „многоуважавани” италианци будеха на сън феновете на Ботев Враца. През изминалото лято се оказа, че някакви си италианци ще поемат клуба, за някакви си 30 години, а след това някакви си медии започнаха да разкриват някакви неща, за някакви фалирали клубове. В крайна сметка се оказа, че въпросните италианци са с тъмно минало, а Ботев Враца е идеален за осъществяването на плановете им. За щастие, този път „мачът” завърши 1:0 в полза на феновете на Ботев Враца.
В началото на август медийното пространство назря истинска истерия около ЦСКА и евентуалната смяна на собствениците, както и появата на нов мощен инвеститор. На преден план излезе вариантът „Газпром”, както и инициативен комитет от 9 фирми (малко след това се оказаха 6 фирми) с желанието да „възродят” клуба. В същото време Бойко Борисов обяви: „Говорих с президента на „Газпром“ Милър, че ако влезе октомври „Южен поток“, (...) най-титулуваният ни клуб е добре да получи спонсор. Вярно, че той се интересуваше от Левски, но Левски вече има спонсор, вече е късно. Октомври месец, живот и здраве, ще влязат в ЦСКА. На „Газпром“ всички отбори са сини, затова той искаше син, Левски. Но в случая, най-титулуваният отбор е ЦСКА, и трябва и на тях.”
И Христо Стоичков уж трябваше да се включи във „Възраждане за ЦСКА”. Последваха преговори с Титан за придобиване на собствеността, за да се стигне до края на тази идея. Но! Цялостният финансов отчет и правен анализ на ЦСКА отказаха фирмите. ЦСКА се оказа бездънна яма, която обаче Титан не отстъпи. И всичко продължи по старому – след месец на шумни изяви и изявления, настъпи тишина.
Останаха да отекват само думите на Стойчо Младенов, който обяви, че когато казва истината, се превръща в ревльо. „Непрекъснато си създавам нови врагове, но да знаете, аз не плача”, каза треньорът по повод на най-големия му проблем в този момент. Селекция без право да играе.
Стойчо Младенов обаче не бе единственият треньор с проблеми. Какво да каже Найден Найденов, който пое отбор, разтърсван от проблеми. Въпреки всичко месецът се оказа един от най-успешните за родния волейбол през последните години. Националният тим успя да стигне до мача за бронзовия медал на Олимпийските игри в Лондон. Загуби от Италия, но въпреки това донесе невероятните емоции със страхотните си мачове. Дори и четвъртото място обаче не успя да спаси Найден Найденов. Управителният съвет на федерацията превърна помощника в треньор, а треньорът в помощник на Камило Плачи.
Но и това не бе всичко. Отекващият звук от Биг Бен успя да заглуши тежкия ни вопъл, след като отбелязахме най-лошото си представяне на Олимпиада от 1956 г. насам. България остана без олимпийска титла за първи път от игрите в Хелзинки през 1952 г. За съжаление, единствено Станка Златева и Тервел Пулев видяха блясъка на среброто и бронза. Но дори и у състезателката ни по борба остана горчив привкус. Това е един от спортовете, в които загубата на финала се приема като поражение, а не успех. А Станка Златева го преживя точно като такъв. Една-единствена грешка, секунди преди края на втората част, й коства мечтата. За втори път тя изпусна олимпийска титла. „Знам, че ги разочаровах (феновете б.р.). Съжалявам.“ Цяла България обаче я подкрепи: „Станке, не си ни разочаровала!”
Боксьорът Тервел Пулев спечели бронз, като на полуфиналите загуби от бъдещия шампион Олександър Усик.
Аплодисментите за звездата Йордан Йовчев са най-малкото, което можем да направим за този голям малък човек. Дори нечовешките усилия, бялата коса и непоносимите болки не могат да се сравняват с усмивката. Усмивката след победоносно вдигнатите ръце след завършващия отскок. И задоволството – личното удовлетворение от една страхотна карира на прага на своя звезден край.
„Фантомът от операта” е съчетанието, донесло колкото успехи на момичетата от ансамбъла на Илиана Раева, толкова и разочарования, заради случилото се в Лондон. След световната титла в Монпелие през 2011 година, шестото място се оказа напълно недостатъчно заради очакванията за медал. Но най-хубавото от всичко са поуките, както и желанието на същите тези чаровници да продължат напред, като истински отбор. Класирането на Силвия Митева за финала в Лондон пък бе сбъдната мечта за грацията. Осмото място – доказателството, че българската художествена гимнастика започна да възвръща своите позиции.
Две са лицата, които превзеха Игрите в Лондон. Майкъл Фелпс стана олимпиецът с най-много медали в историята. С широката си усмивка и невероятно плуване в щафетата на 4х100 метра, американецът се сбогува с 18 златни и общо 22 медала. Другата невероятна личност се оказа най-бързият мъж на пистата. Юсейн Болт триумфира с три страхотни постижения. Непобедимият ямайски спринтьор спечели на 100 метра, а след това стана и първият лекоатлет, защитил също титлата си в бягането на 200 метра, а като за десерт записа световен рекорд в щафетата на 4х100 метра.
За една легенда обаче август се оказа черен, след като бе лишен от най-ценното в големия спорт – своите успехи. Името му бе опетнено и замесено в грандиозен скандал, който завърши с отнемането на седемте титли от Тур дьо Франс. Героят, преборил една от най-коварните болести на съвремието – рака, а след това отново се върна на върха в спорта, загуби битката в съда. Дали действително Ланс Армстронг е взимал и разпространявал забранени стимуланти в продължение на 12 години, вероятно няма да узнаем. Въпреки това, независимо от всички обстоятелства, Ланс Армстронг не може да бъде заличен от историята.
Но и месец август вече е в историята, така че нека си пожелаем весели празници и...
Дим, дим, дим, дим, дим да ме няма.
И кой от къде е.
