Цялата история около новия стадион „Георги Аспарухов” е твърде любопитна. Първоначално изглеждаше като нещо, което е изключително хубаво да се случи. Вчерашната пресконференция и сътворената презентация засилиха още повече усещането, че това ще вземе да стане. Левски ще има нов и хубав стадион на мястото на стария.

Очевидно е, че двигателят на този процес е Иво Тонев. Той даде дума, че ще мълчи до вчерашния ден. Спази си обета и това предизвика още по-солиден интерес към събитието. На брифинга се говореше за новия стадион, който между другото изглежда доста добре на картинка дори и за вечно претенциозния роден фен. Стана дума за Газпром, стана въпрос и за други евентуални помагачи на Левски. Всичко това в трудни времена като днешните.

В Левски очевидно се действа с невиждан размах. Ако плановете станат реалност, „сините” просто отиват в друго измерение спрямо останалите клубове у нас.

В Ловеч и Разград също направиха прилични стадиони, за което Гриша Ганчев и братя Домусчиеви заслужават уважение, но всеки знае, че мащабите са твърде различни. „Георги Аспарухов” може да се превърне в бижу, каквото България не е имала.

Иво Тонев очевидно поема много сериозни ангажименти към „синята” публика. Тя вярва в този проект, левскарите чакат нещо много хубаво. Летвата вече е вдигната високо и това поражда някои рискове. Тонев каза любимата реплика на Стоичков. „Който не рискова, не печели”...

Изпълнителният директор на Левски едва ли подозира какво ще спечели, ако проектът му стане реалност. Самочувствието и визията на Левски ще бъдат много по-различни. Поколения левскари ще имат своя хубав и уютен стадион. На същото място, което помни паметни мигове. Звучи като сън за „сините”.

Покрай стадиона Левски ще развие допълнително и прилежащите части към своята база, най-малкото, защото ще се отвори допълнително пространство. Хората, които ще работят в следващите години за „синята” кауза, могат да притежават доста привилегии освен тази, че са част от Левски София.

През последните години на „Герена” често свиваха бюджета. Редовно се говореше за затруднения, но прословутата финансова дисциплина остави Левски на светло. „Сините” не затънаха драматично с парите, въпреки че това се отрази на спортно-техническите резултати. Левски продаваше звезди като Гара Дембеле и Жоазиньо, за да живее. В крайна сметка тези лишения в момента също са от полза на Батков и Тонев. Клубът е на крака и има лице, за да преговаря за кредит с някоя банка, ако се наложи.

Нов стадион за големия юбилей, мощен спонсор като Газпром и последващата финансова облага вероятно изпраща Левски на друга плоскост. Онази, която позволява на клубовете да се развиват, да мислят по-креативно във всички насоки и да се пробват смело в онзи турнир. Турнирът със звездите, който на този етап е бил достъпен само за Левски от българските отбори.

Именно поради създалата се благоприятна ситуация Левски е длъжен да стане шампион. Спонсорите със сигурност искат прогресиращ клуб. Ето защо на „Герена” ще трябва да мъкнат няколко дини в следващите месеци. Проект за нов и модерен стадион, който почва да се изглажда, плюс точната селекция, която да подобри отбора.

При всички положения това, което се случва изглежда и малко нереално. В Левски извадиха невиждан размах, дано са преценили добре силите си. Следващите месеци са от най-важните в новата история на добрия стар „син” тим. Ако след пет години на „Георги Аспарухов” се играе мач от груповата фаза на Шампионската лига, значи днес виждаме как се поставят прословутите основи, за които говорим от години...