Съвместна публикация на вестник „Тема:Спорт“ и Gong.bg
От вчера, 4 януари 2013 година на ст. ”Българска армия” вече се диша свободно! Въздухът е чист, усеща се някаква лекота. ЦСКА вече е друг отбор, нов отбор. Няма го вече единствения елемент, заради когото ЦСКА копаеше дъното. Стойчо Младенов е аут, вече няма абсолютно никаква причина, поради която ЦСКА да не се устреми към невиждани и непостигани футболни върхове!
Стоп, стоп! Всъщност една причина ще има. Предстоящата пролет, пък и лятото, абе направо цялата едва започнала 2013 година ще премине под мотото: Лошото наследство на Стойчо Младенов не позволява на ЦСКА да бъде това, което по принцип трябва да бъде. Така че, злото или по-скоро неговия дух ще продължават да бродят из алеите на „Армията”. Колко лесно, колко удобно е да бъде приписван всеки неуспех в близко бъдеще именно със злия демон Ст.М. Това ще осигури месеци наред спокойствие в офисите на Титан, всички ще бъдат доволни от окончателната победа във вътрешно-партийната битка, която сами си заформиха. Сценарият бе изигран перфектно. Една година по-рано, Стойчо бе назначен за да се уталожи гнева на феновете, породен от нелепото присъствие на Дуци, барабар с неадекватния спортно-технически чичо Пенчо. Явно допълнително новия наставник е бил надъхан и той се хвърли на амбразурата с медийни изяви, които отново изкараха на преден план него, а не собственици и други ръководители. По този начин се изнизаха месеци, месеци. Появиха се няколко удобни момента Младенов да бъде уволнен – след загубата в Разград или след резила срещу Мура. Това обаче не бе сторено с единствената цел, по някакъв начин да се засили обществения натиск срещу треньора. Вадейки на показ и месечното му трудово възнаграждение, то вече съвсем открито, в стил сталински пропаганден плакат, бе посочен Врагът! Той се оказа в собствения двор. Видите ли, Младенов е причината да не вървим добре, никой друг. Не това, че прези миналата зимна пауза бяха продадени Янис Зику, Мишел Платини и Спас Делев, а през лятото и Мораес. А бе взет наново...пак Платини. Не причина за лошите игри в началото на сезона е това, че Станко бе твърд титуляр поради липсата на други. Стойчо бе виновен за липсата на картотеки, за сбърканата селекция, за обраслия и ръждясал стадион, за допинг-скандала, за това, че не дойдоха най-добрите играчи на Удинезе в пакет в ЦСКА, за това, че Анисе не игра половин година, за това, че Мишел Платини след като се върна също не игра достатъчно дълго, за мониторинга от УЕФА,за провала на Балканската лига, за това, че БФС има лошо отношение към клуба и за още ред други нещица.
Именно това бе целта – да се съсредоточи всичко в един-единствен негативен образ. Да няма размиване, да се знае – кой е виновен, ето той. Онзи с голямата заплата. Въпреки, че Йоан Андоне и Любо Пенев едва ли са взимали по-малко два-три сезона по-рано, да не говорим за безумните заплати на някои от играчите.
Обидно за ЦСКА е да търси по този начин разрешаване на проблемите си. Да търси някакво надграждане, преговаряйки с треньор, който от години е навлязъл в поредица от провали. Или с който и да е. Единственото оправдание би било, след като си махнал треньор като Стойчо Младенов, е да докараш нещо от сорта на Виктор Гончаренко. За да можеш да заявиш с високо вдигната глава: Ето ви треньор, аре, стига сте ревали за тоя Стойчо! Което обаче няма как да се случи. Иначе да завъртиш отново до болка познатия порочен кръг: Радукана, Йешо, чичо Пенчо за временно, някой „специалист” от Италия, който ще дойде да отбие номера в България и останалите герои е толкова безсмислено, колкото надали някой в клуба си дава сметка. По безсмислено дори от свръх безсмисленото присъствие на Георги Илиев, когото сигурно и майските бръмбари в Борисовата градина не броят за някакъв авторитет.
Около цялата „сага Младенов” се разбра, че изпълнителния шеф е просто една пионка, която дава интервюта, в които говори неща, които обикновено не се случват. Да му е честита сега работата с Новия. И ако Стойчо Младенов е бил таралеж в гащите, за когото шефовете са се ядосвали, че са си вкарали, то някой Йешич или подобен ще се окаже направо пираня в гащите. Защото Младенов само боцкаше, ама следващият може и живо месо да отхапе. И тогава ще разберат какво е то неустойка! Дълго време ще им се вие свят.
Вчера, минути преди да влезе на срещата с Венци Живков Стойчо Младенов отговори на чакащите го журналисти пред входа на стадиона, да очакват усмивки. И за пореден път излезе прав. ЦСКА продължава да живее в рубриката „Усмивки от старите ленти”. Онази от едно време у нас, в нея пускаха стари филми на Чаплин, на Кийтън. Смеехме се, забавлявахме се. Макар навън животът да не бе толкова смешен и забавен. Ироничен контраст. Ето сега, докато пиша тези редове, чета из сайтовете информации как Лудогорец си уредил контроли с Динамо Киев, Рубин, Лех, знае си програмата по дни и часове. В сряда и Левски обявиха – този ден с този, на другия – с онзи. Както и много други тимове. В ЦСКА – пълна мъгла, пълен хаос, постоянни промени. Ами добре де, ако дойде новия треньор и пожелае да се подготвя на друго място? Ами ако каже, че не иска Мартин Камбуров и онова малкото, Меси от Етрополе? Защо Стойчо не бе уволнен по-рано, че да може въпросният нов наставник да се включи в организацията на подготовката? Бий му там шута след последния мач, като така и така си изтървал другите удобни моменти, кому е нужно това протакане? Не вярвам изобщо в конспирации, но така изглежда отвън. За пореден път. Защо ли? За да има после картбланш за оправдания. Ето поради всички тези неща, ЦСКА продължава да предизвиква тези усмивки. Които обаче от ден на ден стават все по-малко смешни. Превръщат се в усмивки от съжаление!
