Ако България оглавява някоя ранглиста по даден показател, да знаете, не е чиста работата. Не че трябва да се съмняваме в съответното изследване, но трябва да се замислим какво се крие зад цифрите. Защото обикновено сме сред първите я по най-ниски доходи, я по корупция, я по темпове на демографски срив. Всъщност сме първи, но отзад-напред.

Та така и с класацията, според която страната ни е първа сред 31 европейски държави по брой на трансферите във футбола. Средно 14,6 нови попълнения в отбор отчита статистиката за една година, а за втора поред сме на първо място. Бележим и най-голям скок сред новопривлечените чужденци.

Естествено тук дори не си и помисляме за някаква класа сред играчите, наистина с много малки изключения. Често ни ги представят за братовчеди на африкански или бразилски звезди, за континентални юношески шампиони, ала всъщност това е лъжа и измама.

Отборите ни обаче са челници по най-малко използвани юноши, а „А“ група излъчва едва 4,3% от националните състезатели.

Всички тези цифри потвърждават онова, което ние си знаем добре и без помощта на статистиката. Клубовете ни са изключително нестабилни финансово, на границата на фалита. Затова във всеки трансферен прозорец голям брой играчи напускат и започват да съдят бившите си работодатели. Идват други гладници, захранени с фалшиви надежди, а и от немай къде. За да напуснат и те по-късно. С юношите се работи добре само на няколко места в България. По-лесно е да доведеш някой анонимен чужденец, отколкото да наложиш нашенец.

Та затова сме европейски шампиони по футболни трансфери. Казах ви, видите ли, че сме първи по нещо, работата не е чиста...