Подготовката на футболните отбори е прекалено дълъг процес. Зимата без футбол изглежда практически вечна. Рано или късно мачовете ще почнат, но повечето отбори и треньори няма да са готови. Времето отново няма да е стигнало за всичко, което е малко странно.
В Левски продължават да си имат трески за дялане, но сега ще кажем, с кое са готови. „Сините“ вече си знаят атаката. Изненади едва ли ще има.
Системата на игра, която Илиев практикува е 4-2-3-1. Четиримата, които ще играят в най-предни позиции сякаш се избистриха. Привличането на Гари Родригес изясни доста неща. Холандецът загатна солиден капацитет в контролата с Дукла. Той игра през първата част, а в нея Левски почти не съществуваше на терена. Холандецът се отличи и при тези неблагоприятни обстоятелства. Нахален, с хубав дрибъл и много бърз. Остава да се сработи с останалите, което едва ли ще е проблем. Интересно е да видим и какъв е завършващият му удар.
Позицията зад нападателя поне към днешна дата е за Владимир Гаджев. Той играе като такъв от началото на подготовката. Умее да дава тънкия пас. Недолюбван от едни и харесван от други, Гаджев е много важен в този момент за Левски. Не бива да повтаря стари грешки. Може повече, а в дадени моменти не е изключено да се върне и на старата си позиция, тъй като, там Левски все още има трудности.
Централният нападател на Левски в повечето мачове ще се казва Базил Де Карвальо. Комбинативен, мотивиран и добър пред гола. Дойде за помощен персонал през лятото, а се превърна във важна фигура. Жоао Силва ми е много симпатичен, но на този етап демонстрира повече физика и по-малко футбол. Той би могъл да е полезен, но трудно ще измести опитния Де Карвальо.
Четвъртото парче от атакуващия пъзел се казва Кристовао Рамос. Класен футболист, прекалено добър в тактическо отношение за А група. Помага в дефанзивен план. Недостатък му е, че на моменти се изключва от играта, а сега не е и в най-доброто си състояние. Пропусна част от тренировките, но португалецът ще навакса, за това специално има време.
Резервите и те изглеждат ясни. Жоао Силва, Милен Василев, Илиян Йорданов и Христо Йовов. Това е втората четворка. Какво може да очакват от нея феновете на Левски? Йовов си е Йовов, не го знаеш, кога ще ти потрябва. Добре е за всеки треньор да му е под ръка. Милен Василев е доста бърз, има специфичен дрибъл, но сякаш му липсва самочувствие. Илиян Йорданов също не може да се разгърне напълно. Прави хубави неща, но определено не е най-постоянният футболист на земята. Жоао Силва е як като бик. Гони до дупка, но не намира най-добрите решения в атака. Не е като повечето португалци на „ти“ с топката. Добър е в играта с глава, но и по този начин пропусна няколко шанса срещу Дукла, което не е хубаво.
Атаката е добре оформена и подбрана, но проблемът на Левски е в защита. „Сините“ допускат доста голове и положения пред иначе добрите си вратари. Титли и купи почти винаги се печелят от солидни защити. Дългата зима не е вечна, така че скоро и този проблем трябва да бъде решен. Програмата на Левски не позволява повече експерименти. След няколко седмици тима го чакат Херо, Мъри и Гонзо... Амбицирани да се покажат.
