Съвместна публикация на Gong.bg и Тема:Спорт.
В последните няколко години се начакахме на денят „Х” за ЦСКА. Кой ли не ден бе обявяван предварително за такъв – във връзка с някаква продажба на собствеността, лицензи, мониторинг, треньорска рокада, не знам си какво още. Понякога обаче има дни, на пръв поглед невзрачни, непредвещаващи нищо, но всъщност с доста по-голямо значение за бъдещето на червения клуб, отколкото първоначално може да се прецени.
Такъв ден бе изминалият понеделник.
Приемам скромната си роля на последовател на „колегата” Дуци Симонович, който още вчера засегна темата. Но е възможно дори неговият проницателен журналистически нюх да е пропуснал някой дребен нюанс, анализът му да има една-две пробойни, като нов столичен блок от началото на 90-те години. Я таванското ще прокапе, я стълбищата ще се напукат. Оставам верен на петъчния поглед върху събитията в ЦСКА, давайки с охота ден предимство на новото силно западно перо /в смисъл, идващо от по-запад, факт/ и простичко допълвам картинката.
Някак безумно ми изглежда да се занимаваме в момента с контролите на ЦСКА, дори поради факта, че те останаха на тъмно. Пък и дори самото споменаване на грандиозния сблъсък с Чихура е вече прекалено и оттатък сериозната журналистика. Това е футболен тим от 6-хилядното грузинско градче Сачхере. Вижте снимка в Гугъл на Сачхере и ако изброите повече улични стълбове с осветление, отколкото гола инкасираха тия пичове срещу ЦСКА, съм готов вече да обсъдим по-сериозно тази контрола. Никак не е сериозно на база тази гръмка победа да се правят каквито и да е заключения.
Две са основните неща случили се в първия ден на тази седмица и свързани с армейците. По-хващащото окото, по-шумното, по-маскарадното безспорно бе премиерата на постановката „Майтап с Титан”, дело на самодейната трупа от Малък градски театър край бул.България. Там се разви действието. Фенове, вероятно вдъхновени от онази класика преди няколко години, онзи носител на наградата „Аскеер” за цялостно творчество спектакъл с арабите на Армията, решиха да направят римейк в по-ново време. Този път и мишената бе друга. Винаги съм адмирирал и съм бил почитател на поднесените с изтънчен хумор форми на протест. Било то спортни, футболни или като цяло обществени. Да се избъзикаш с премиера си е готино, когато му пуснеш една секси-репортерка и тя започне да се разкрачва пред него без бельо. И човека почва да прави невероятни физиономии. А да отидеш и просто да го напсуваш е далеч по-тривиално. Преди време в Чили протестираха с масови целувки срещу реформите в образованието. Ето такива работи. Затова онова с шейховете дошли да купуват ЦСКА от Лупи бе грамаден хит. Сега бе далеч по-скромно. Нямаше толкова декори, нямаше сценично облекло, макар реквизит да не липсваше – куфарче с пари, че дори и една кукла. Горе-долу се получи, нямаше същия ефект, но както и да е – протестът се състоя.
Дотук добре. Сега идва ред на тревожното. Няколко дни преди тази бутафория босът на ЦСКА Димитър Борисов, било то и на шега, спомена, че до понеделник вечер продава отбора за 2 милиона. Нещо като промоция в кварталния супермаркет – 75% намаление на замразените пилци в следващите три дни! Умът на Зозо и компания бързо проработи и феновете се усетиха поне да си направят майтап. Но лошото е, че никой друг освен Зозо не се престраши да отиде до офиса на Титан, вече с куфарче с истински банкноти. Или хайде да е малко по-бизнес ориентирана цялата сцена – да се обади на Борисов, да влезе в контакт с него, да седнат някъде, да се разговорят, да каже съответния бизнесмен или представител на някакъв холдинг, консорциум, групировка: „Ето не 2, а 7-8 милиона, което е по-малко в сравнение с онези 14 отпреди месеци, дайде да поговорим, да видим ще се получи ли нещо”. Изобщо тази търговска промоция пропадна. Официално се оказва, че никой не желае да придобие ЦСКА. Добре де, ясно, тези собственици са лоши, лоши, та няма накъде повече. Ама къде са онези, спасителите, които само претендират, че са готови да поемат юздите? Няма ги. Дори при тази цена за замразените бройлери. Вече чакам и последния нюанс – Борисов да обяви, че дава ЦСКА без пари, плюс поемане на всички нотариални разходи около смяната на собствеността, плюс две богати вечери за поливане на сделката и безвъзмездно почистване на двора на новия собственик в продължение на 10 години! Обаче сериозно се съмнявам, че и на тази оферта някой ще клъвне. Наистина тотално съм объркан кой какво иска в крайна сметка?
Сега към второто ключово събитие от понеделник. Включването в ефира на Дарик на изпълнителния директор Георги Илиев. Извън леките технически неволи, следствие на паднала телефонна батерия, Майкъла извади на показ факт, който рефлектира дори в далечна Алания. Шефът на ЦСКА подчерта няколкократно, че е давал определени указания на старши-треньора Миодраг Йешич във връзка с неприятната поредица от равни резултати 3:3, които червените записаха. Илиев е посъветвал Йешич как да изглежда състава му, за да може въпросната поредица да секне. Сърбинът явно се жегна и побърза още на другия ден да публикува свое обръщание към феновете. На пръв поглед то не бе нищо ново в сравнение с казаното от Йешич на пресконференцията при представянето му. Между редовете обаче прозира „връщане на жеста”. Треньорът настъпи Майкъла, изказвайки специални благодарности на собствениците Димитър Борисов и Иво Иванов „които осигуриха на мен, екипа ми и футболистите, перфектни условия за подготовка”.
Самите собственици препращат всичко около уреждането на този лагер към Майкъла. Самият Илиев под път и над път тръби, че той е организирал целия престой на ЦСКА в Турция. Но Йешич не го споменава в благодарствения лист. Знам само, че това не е случайно. Нищо повече засега. Но този понеделник може да се окаже емблематичен за доста предстоящи процеси в клуба. По всичките му етажи.
