Сериозно се ослушвах след края на ЦСКА – Литекс. Вярно, псувните кънтящи от трибуните, а след това и от пространството пред съблекалнята,малко ми пречеха, но въпреки това опитвах да слушам. Търсех някой да изрече именно тази реплика, виняща предишния наставник в тази загуба. Майкъла някъде се покри, странно, не приказва след мача. Паро, човекът реално обърнал гръб на онзи, който пък реално го доведе на „Армията” след 10 години почивка на вилата край морето, също се покри. За Борисов и Иванов дори не знам гледали ли са мача. Чичо Венци пак на амбразурата, каза важни неща, ама след като цяла подготовка ни надува главите, че „видите ли, вече в ЦСКА няма мрънкалници и се работи супер професионално”, някак не може да му повярваме искрено. С две думи – нямаше кой да тегли една майна на Стойчо Младенов.
Защо да е виновен Стойчо Младенов ли? Как защо? Месеци наред в ЦСКА бе спусната вътрешнопартийна директива. Врагът бе посочен. Той бе именно Младенов. Управниците на червените до такава степен бяха повярвали в убеждението, че всички проблеми на клуба се концентрират и свеждат върху един-единствен и той носи инициалите С.М., че ако се стигне до неговото отстраняване, то всичко ще тръгне нагоре и само нагоре, сякаш изстреляно с катапулт. За всичко бе винен треньора, всички злини започваха и свършваха с него, адвокати бяха впрегнати да търсят вратички за освобождаването му. Стойчо бе определен като най-голямата котва за развитието и стремежа към висини на ЦСКА. Уф, най-сетне след Нова година бе махнат, не бил сядал на служебното си бюро два дни поред и айде – шут отзад! Причина – основателна, сериозна и безпрекословна. Тръгна си и нароченият за негово протеже Тошко Янчев. И се започнаха едни сладкодумия – свят да ти се завие.
ЦСКА грозно се скри от медиите, използвайки гърба на някаква агенция, която уреждала престоя в Турция. Айде стига сте ни правили на луди. Искате да ми кажете, че Йешич не може да отиде и да каже: „Брато, няма проблем пусни тези момчета, нека влизат на тренировки и мачове”. Какви договори, какви глупости, как не ви е срам от лъжи? Може, ама явно не е искал. По-късно се оказва, че почти целият му щаб е от нелицензирани треньори. А това води до санкции, дори ако те водят тренировки. Някой обаче да е виждал тренировка на ЦСКА? Кой в крайна сметка ще поеме вината за този грандиозен гаф? Треньор на вратарите е доста специфична професия, всечи си идва със собствена методика, заниманията са индивидуални. Цяла зима Томас Черни и Господинов са се подготвяли при един треньор, представен ни като някакво светило в Сърбия, и изведнъж в навечерието на сезона идва друг. Със собствената си методика! Това е гаф, та дрънка! Дрънка на кухо! Последните две проверки с Войводина и Монтана също бълват предупредителни сигнали за тревога, ама няма кой да ги усети. Слагаме дограми и чертаем проекти за ВИП-а на „Армията”. И дойде Литекс, а най-ниският им играч вкара два гола с глава. Часове по-късно Майкъла все пак се обади от някъде, като заяви, че играчите мрънкали срещу подготовката на Йешич. Влачели се били като дробове на терена. Това последното е цитат. А защо? Нали след Стойчо слънцето не трябваше изобщо да залязва над Борисовата градина?
Осем хиляди на стадиона останаха обидени, излъгани. Прибраха се по домовете си тъжни и ядосани. Голяма част от тези хора, са сред онези, които треперят пред поредната сметка за тока. Зимата за тях е сезон на недоволството, на липсата на радост. Чакаха три месеца да видят първия мач на ЦСКА с надежда. Надежда, която им отнеха. Защото явно тези три месеца не се е работило правилно. По всички етажи – от най-горе до най-долу. Защото до такава степен се бе изкривило мнението, че ако бъде отстранен принизеният до ниво „тумор” вреден елемент в организма Стойчо Младенов, то нещата ще си потръгнат лекичко, едва ли не на автопилот. Е, така тръгнаха, че стигнаха до храсталака.