През погледа на Симеон Варчев
След 15 години, Варна получи правото да бъде домакин и да организира финалния турнир за Купа България.
Според участващите отбори, организацията бе оценена като много добра. В деня преди турнира се състоя среща на всички ръководители и треньори на участващите отбори с ръководството на БФБ, на която бе обсъден формата на турнира и участниците получиха възпоменателни плакети от домакините.
Залата бе прелакирана специално за това състезание. Цената на билетите бе 3 лв. на ден – твърде символична за такъв ранг състезание. Всеки ден 1 зрител си отиваше с хубав телевизор. И накрая 7 участника получиха индивидуални награди.
На финалната среща зала „Конгресна” почти се напълни, което не се бе случвало доста отдавна.
Но най-важното в едно състезание не е организацията му, а самото състезание. Участваха 8-те най-добри отбора на България в момента.
Всеки със своите амбиции и надежди. А и с възможности финансови и спортно – технически. Големи, да не казвам никакви изненади нямаше. Финалът бе очакван м/у отборите на Левски и Лукойл Академик. Малкият финал бе Рилски спортист- Ямбол.
Турнирът бе триумф на състезателите чужденци и на отборите /без Левски/, в които те участваха. Победител стана Лукойл Академик с най-скъпите и качествени чужди състезатели – Хийт, Уоткинс, Попович, Харитопулос, Масамба и с нов треньор – самият Сашо Везенков.
До финала достигна и Левски, което се дължи изключително на амбициите на националния треньор Папазов. Отборът, селектиран главно от български играчи, повечето най-добри по постове в България. Те победиха на полуфиналите само с 3 точки чуждестранната селекция на Росен Барчовски.
Играят добре само тези отбори, в които има добри за нивото на България чужденци, и треньорите са ги подредили правилно в отборната игра.
Една от най-хубавите срещи бе още първия ден между отборите на Лукойл Академик и Берое, където отборът на Георги Младенов с 4-ма чужденци оказа много силна съпротива на бъдещия носител на Купата.
Не може да не е доволен собственика на Рилски спортист – Петър Георгиев, които победиха домакините в първия ден, а в малкия финал спечелиха III място.
Това, което искам да кажа е, че в момента в България баскетболът се играе от малко българи. А тези, които се отличиха се броят на пръсти – Захариев, Ваклинов, Ч.Костов, Н. Върбанов, П.Иванов, Д.Димитров, Дурчев, А.Великов, Б.Аврамов, М.Маринов. Дали е добро или не, преценявайте вие. Само в отборите на Левски, Черно море Порт Варна и Черноморец Бургас българските състезатели са с по-голям принос за отборите си. Но с изключение на Левски, останалите отбори отпаднаха още първия ден. За голямо съжаление на любителите на баскетбола във Варна сред тях бе и отборът на Черно море, който след безлична игра срещу Рилски спортист отпадна още на четвъртфиналите.
Предлагам Ви една таблица, в която правя сравнение за всеки отбор поотделно за цифровия израз на 3 основни елемента в баскетбола - борба под коша, асистенции и вкарани точки между чуждестранните състезатели и българските в същия отбор. Няма да я анализирам. Цифрите говорят сами.
Прави впечатление, че малки градове, които в продължение на много години са люлката на българския баскетбол са с доста чужди играчи в своите състави : Ямбол – 4, Балкан – 4, Рилски спортист – 5, а даже и новакът Берое – 4.
Ясно е, че времето в което живеем, това е пътят към успеха.
Но да не дойде ден в който да не можем да сформираме национален отбор по баскетбол на България?!
