Съвместна публикация на Gong.bg и Тема:Спорт
Всеки вече е чувал за световната мания „Харлем шейк”. Нека все пак припомня. Това е видео, разделено на две части. В първата е заснет да речем най-обикновен офис, съблекалня, фитнес-салон или улица. Хваща се част от ежедневието, като изведнъж един от общата маса започва да се клати в нестандартен ритъм, а също така е облечен в някакъв костюм. Изведнъж се монтира кадър, в който всички останали полудяват. Всеки танцува като див, прави се на маймуна, обикновено също така преобут във възможно най-абсурден костюм. Казано обаче другояче, всеки прави това, което по принцип не прави в професията си и на работното си място. Например да се кълчи предрешен като банан.
Тази, втората част от „Харлем шейк” напълно олицетворява, това което е днес ЦСКА. В най-титулувания роден футболен клуб всеки прави каквото си иска. А най-странното е, че също като в популярните видео-клипчета, участниците в това дело си мислят, че всичко е една голяма веселба. Сега най-актуалната тема е за евентуалния преврат, който правели футболистите на новия си треньор. Сетили се момчетата, дни преди подновяването на шампионата, че подготовката е гола вода и решили да си изплакнат мъките пред шефовете. Добре де, ама защо не направиха това още в първите дни на тази подготовка? Тогава поне имаше някакъв шанс да се вземат мерки, нещо да се промени, друго да се предотврати. Ами защото подобна подготовка, като тази която те представят, на тях им харесва. Лекичко, джиджи-биджи, джитболче нещо, квадратчета, няма натоварвания. Логично е сега, по време на официалните мачове да се чувстват като Сизиф с камъка. Всъщност глупаво е да поясняваме, че това с футболистите и претенциите им към треньора го няма никъде по света. Освен от време на време в ЦСКА. Структурата във всеки един нормален футболен отбор е следната: босовете дават парите, има шефове под тях които ръководят процеса, а треньора е вся и всьо. Той коли, той беси. Неговата дума е закон. На Армията обаче това много рядко е така. Преди няколко години Любо Пенев бе потресен от едни неща, взе изключително непопулярни мерки, но накрая той видя дебелия. Футболистите на ЦСКА от години насам се държат като партизаните на 8-и срещу 9-и септември 1944-а година. Слизат с пушките от гората и започват да се разпореждат. Ама няма кой си ти, какъв си, признат специалист ли си, начинаещ амбициозен треньор ли си, българин ли си, чужденец ли си. Аре в ъгъла там и мирно! Властта е тяхна. Единият от собствениците на клуба Иво Иванов наскоро каза в едно интервю, че той не ходел по заведения, така че няма как да каже, дали той и Борисов си хортуват с определени играчи. Аз също не ходя, няма как да знам, но съм чел по медиите, че това се е случвало. Тази криворазбрана демокрация явно се използва като щит от страна на футболистите и когато настъпи кризисен момент, те се възползват от него. И тъй като трудно може в хода на действащ шампионат да се смени голяма част от отбора, далеч по лесно се сменя треньор. Не че в ЦСКА не са правили и обратното. Например миналия сезон.
И така – разбираме, че играчи са недоволствали от Миодраг Йешич. Вече не го искат. Искат друг. Самият сърбин пък недоволства от основни играчи. Той пък не иска тях. Единият изпълнителен директор Георги Илиев също не хареса играта на дадени играчи срещу Литекс. Няма лошо, ама това не би трябвало да се изразява публично, на глас. Защото идва следващия ден. И пак четем, че сега пък играчите не харесвали и Майкъла. Май не го искат и него. Паралелно с това, същия този директор Илиев каза на футболен език, който понякога е доста лесно преводим, че Йешич вече си купува билет за Белград. Първо каза, че това може да се случи часове след мача, после му даде картбланш до мача с Черноморец, а последното изказване гласеше: „Нормално е да дадем вот на всеки треньор поне три кръга”. Може само да гадаем, какъв в крайна сметка е размера на доверието от страна на шефовете към треньора им. Също така паралелно с всичко това другия изпълнителен директор Венци Живков направо наряза Йешич на салата пред журналистите минути след загубата. Басирам се, че сърбина вече не харесва и Венци. В сряда плъзна и информацията, че спортния директор Паро дебне на пусия и чак да падне Йешовата глава. Значи Йешич вече мрази и Паро. Със сигурност и Радуканов. Те пък не харесват наставника, щото смятат че вече много се задържа на поста си. Ето такъв „Харлем шейк” е в момента в ЦСКА. А думата все още не са взели двамата собственици, както и президента на клуба г-н Димитър Пенев. Ако и тримата решат да се изкажат ще стане мазало. Вече тотално няма да се знае кой какво прави, кой кого нарочва, кой за какво се грижи и отговаря. Нека пак напомним, нормално работещата схема би трябвало да бъде – собственик, директор и треньор, главатар на всичко. Въпреки, че не е честно спрямо мнозина от предшествениците на Миодраг Йешич, точно пък от неговия престой тази схема да заработи на 100%.
Кашата в ЦСКА е пълна, но според мен все още не е забъркана докрай. Задава се Емо Костадинов, върна се Каубоя, трябва и те да се изкажат по текущите проблеми. Вчера кондиционния треньор Роко също хвърли стрели към сръбските си колеги – бивши и настоящи в екипа. Диктатурата на пролетариата е налице, всичко е с краката нагоре. Нищо не е на мястото си, освен няколко неоспорими факта. А именно – ЦСКА за пореден път няма да е шампион, през 2014 година, когато е краят на следващото първенство, ще са станали вече шест години от предишната титла. Подобна пауза ще изравни негативния период 1997-2003, но някак си имам лошото чувство, ще този път ще имаме нов рекорд. И още факти – ЦСКА ще се бори със зъби и нокти за място в европейските турнири, друг е въпроса дали си струва, ако пак ще се отпада още в първия мач, каквато традиция взе да се образува. И може би най-тъжния факт – след 8-те хиляди на трибуните срещу Литекс, в неделя срещу Черноморец ще има в пъти по-малко. Ето това надробиха в ЦСКА, след като всеки взе да прави това, което не му е работата. С тази разлика, че когато същото се случва във всеки „Харлем шейк” на участниците и на гледащите го им е весело.
