Чета форумите от снощи насам и не спирам да се удивлявам. След като Левски и Ботев Пд бяха наказани за по един мач при закрити врата, пак има недоволни сред феновете. А пък „канарчетата“ ще подават и жалба...
Изобщо не е важно кой е започнал пръв и кой е отвърнал, кой е мятал камъни и кой е стрелял със сигнални ракети. Важно е само, че такива действия са недопустими и наказуеми. Всички са виновни, ако питате мен.
Но явно мнозина не мислят така и продължават да се препират. Обяснявам си го единствено с факта, че повечето от онези, които пишат недоволно, не са живели или пък са живели твърде малко и като съвсем малки в едни други времена. Наричаме ги „тоталитарни“ и с право ги отричаме до голяма степен. Но тези, които сме живели поравно тогава и сега в демокрацията, трябва с ръка на сърцето да признаем, че някога имаше и по-здрава база и по-здрав морал. За някои определени неща, разбира се.
Та преди 1989-а почти нямаше начин да станем свидетели на онази грозна гледка от събота на стадиона в Пловдив. Тогава милицията пипаше здраво. Първо биеше, после питаше. Всъщност, изобщо не питаше. А пък ако случайно се стигнеше до подобни инциденти – жална им майка на провинилите се. За един мач Берое – Левски с безредици на трибуните старозагорци бяха пратени безжалостно в „Б“ група. За един бой в тунела между играчите флагманите на нашия футбол Левски и ЦСКА бяха разформировани и преименувани през 1985 година. А сега – по един мач на закрити врата. Давате ли си сметка, че това е просто погалване на фона на „тоталитарните“ санкции? А демокрацията не означава слободия!
И една реплика към сегашната полиция: Защо с действията си, а понякога и с бездействията си като на мача Ботев Пд – Левски, все по-натрапчиво ни навеждате на мисълта, че искате да покажете нещо. Например това: „Видите ли, ако не сме ние, онези ще се избият по стадионите. Така че плащайте!“
И една реплика към съдията Станислав Тодоров: Защо си затвори очите при 3 /три/ червени картона през първото полувреме на същия мач? Най-напред имахме чиста демонстрация на случая „Чакър“. Само че нарушението на левия бек на Ботев бе три пъти по-грубо и по-явно от това на Нани, макар и от същия тип. Но последва само жълт в България, докато за по-лекото провинение в Европа има червен. Червен картон трябваше по европейските критерии и за Галчев от Ботев за влизане с двата крака и за Пинто от Левски за класически втори жълт картон.
Аз ще ви отговоря на този въпрос: Защото не искаме да си усложняваме живота и си свирим по някакви си наши съдийски правила, каквито просто не съществуват...
