Съвместна публикация на Gong.bg и Тема:спорт.

Този ЦСКА срещу Локомотив Сф не е ЦСКА на Милен Радуканов! Това си е изцяло ЦСКА на Миодраг Йешич и този факт не трябва бързо да се забравя, добре е да започнем с него, да го уточним и да го изясним, за да не стават грешки. От първия до последния ден, зимната подготовка бе поверена в ръцете на бившия сръбски наставник и на няколко негови помощници, които в крайна сметка се оказа нелегитимни. Йешич не бил правил селекцията? Ами да е правил. Кой му е крив за това. Всъщност именно този компонент се оказа най-големия гаф на сърбина. Репченето още на първата пресконференция, че нямало да има никакви претенции, че ще работи с наличния състав, щял да си прави някаква вътрешна селекция измежду тези с които разполага. Това просто не е сериозно, това не може да отговаря на статута на един треньор на ЦСКА. Това не е ФК Връшка чука, а в идеята си да се подмаже на шефовете си, Йешич си вкара страхотен автогол, принизявайки собственото си достойнство и авторитет. Да се правиш на хрисим, да приемаш всичко наготово е далеч по големия проблем от самата подготовка. Но вече три мача поред става категорично ясно, че тя е била сбъркана. И след един час играчите на ЦСКА спират да дишат по терена в оставащите 30 минути.

Всъщност, това е абсолютно повторение на ситуацията от онази зима, след която Йешич пропиля аванса от 7 точки преднина. Направи го, не следствие на някакъв световен заговор или конспирация, а защото направи изключително слаба подготовка. Толкова е просто. Сега това наследство отива в ръцете на Милен Радуканов. Както обича честичко да споменава Миодраг: „Честитам, честитам”.

Още във вторник тръгна лафа, че в един и същи ден България има служебен премиер, а ЦСКА нещо като служебен треньор. Донякъде алюзията е вярна. Никой не може да заложи или предвиди колко дълго ще изкара кабинета на Райков. Още по-сложно пък е да се предвиди нещо подобно за щаба на Радуканов. Разликата идва от факта, че поне премиера има два-три гарантирани месеци. Докато за ЦСКА това си е равнозначно на цял мандат. От вечерта на 23 октомври 2011 година, Милен Радуканов не вярваше че сънят да води най-успелия български футболен тим е приключил. Всъщност по време на първия му престой продължаваха дискусиите на тема – повече левскар или повече цесекар е бившия играч и на двата тима? Радуканов обаче отговори на този въпрос именно по време на паузата между двете си назначения. Времето, което за известен период бе наситено с жълто-черно ежедневие за него, гравитираше най-вече около червените. Винаги когато той бе канен някъде да гостува в телевизия, когато даваше интервюта за вестник, сайт или радио бе питан за събитията в ЦСКА. Вкопчването му в тази тема донесе окончателното убеждение сред феновете на армейците, че смяната му е била прибързана и рано или късно, той трябва отново да поеме нещата в свои ръце. Което тези дни се случи – дори по-бързо от очакваното и за самия него.

Може би в представите и мечтите си, Милен Радуканов се е виждал фаворит за поста при евентуален нов собственик. Може би през есента, когато „Възраждане” хвърлиха камък в центъра на застоялата вода и се получиха едва-едва леки вълнички вълнение, Милен е започнал да приглажда по-хубавите си костюми за всеки случай. Току-виж спешно се наложи. Но въпросното вълнение, предизвикано от онзи инициативен комитет се оказа толкова малко, колкото да има с какво медиите да си пълнят местата отделени за ЦСКА. Нямаше смяна на властта, камо ли на треньора, но пък там някъде стана ясно, че Титан и Стойчо Младенов не мелят на една мелница. Може би привикването на Миодраг Йешич в началото на годината е повлияло донякъде обезкуражаващо на Радуканов, който пак не успя да грабне сватбения букет, но терзанията му са били напразни. Само най-заблудените трябва да са вярвали, че сърбинът ще стори чудеса и ще понесе ЦСКА към невиждани върхове. Освен ако за връх не се смята уреждането на контрола с Партизан. Както и да е, лошото за Радуканов е, че в момента няма никакво място за извинения и оправдания. Самият той ще направи лошо впечатление, ако тръгне да намеква, да прави сравнения, да търси алиби. Казаното в Своге след мача за ситуацията в ЦСКА: „Тежко е положението!” трябва да бъде словесния максимум, който той може да си позволи. Пък и в негови ръце вече е тактическия компонент в играта на червените. Първите въпроси заваляха: защо бе пуснат титуляр видимо неадекватния Присо за сметка на Делев, защо и Радуканов като предшественика си не разчита повече на това момче Чочев? Най-малкото да го видим, да го преценим, става ли, не става ли, толкова приказки се изговориха за него – и босове, и Стоичков, и Стойчо, и депутат от ГЕРБ, медии, кой ли не вдигаше летвата на таланта. С десет минути игра няма как да стане. Или почва и се налага или изгаря.

Това е възможно най-нормалната практика в ЦСКА. Така че, третия старши-треньор на отбора през настоящия сезон няма да има време дори да въздъхне. Идва мач на Лаута, едва тогава благодатна пауза, но малко след нея отново тежка поредица – реванша с Локо Сф, гостуване във Враца, мач с Лудогорец, гостуване на надигналия глава Етър, след това се задава Славия, взела реално скалпа на Радуканов през онзи октомври 2011-а, после и Левски. Общо взето тази серия би трябвало да даде отговор на основния въпрос – ще надгради ли Милен Радуканов себе си? Ясно е, че влязлото по-скоро като иронично подхвърляне надграждане, с което бе обяснено уволнението на треньора преди време, не би трябвало изобщо да се разглежда като сериозен елемент. При първия му престой, никой не търсеше купи от Радуканов – те дойдоха от само себе си. Удобният момент бе, да вземеш отбора от 12-о място. Ясно е, че няма как да не го качиш нагоре. Останалото са несериозни брътвежи на лаици. Сега обаче ЦСКА гони Европа, гони купата. На всяка цена, за да продължи да съществува на родната футболна карта като голям отбор. В противен случай лесно се попада в тресавището.

Милен направи своя важен залп дни след като пое ЦСКА за сефте. Тогава удобната мишена бе Рапид Виена. Сега с един мач няма да се получи. Дори победи над Локо Пд като гост и Лудогорец ще бъдат само за необходимите три точки. Трябва дълга поредица, трябва да се наложи мнението, че в ЦСКА се работи правилно. Лошото за треньора е, че това не зависи само от него. И че точно в този момент в ЦСКА е толкова хаотично, както никога не е било. Какъв футбол, какви тактики и треньорски виждания, когато всеки в даден момент от близкото минало е плюл откровено по другия до него, директори към треньор, директори помежду си, босове към играчи и треньори, играчи към кого ли не. Току-виж се хванали за гушите наново. Милене, добре дошъл в клетката на лъвовете! Май, това беше правилният транспарант онзи ден в Своге...