Гледа човек футболното ни първенство и се чуди, това ли са отборите, които три месеца стягаха селекция и се готвеха усилено за подновяването на шампионата. То не бяха лагери в Марбея, Кипър,Анталия, кажи-речи всеки ден чакахме тайнствени сензационни трансфери при нашенските грандове. А накрая-едно голямо нищо. Оказа се, че борещите се за титлата са на нивото на Гоце Делчев и Монтана.

По традиция, първи започнаха сътресенията в ЦСКА. След два месеца закрити тренировки и мачове, видяхме, че „червените“ са една голяма нула. И там смениха току-що назначения треньор, само след два официални мача. Стана ясно, обаче, че и при Левски и Лудогорец нещата не са много по-различни. Разградчани се скъсаха да губят в контролите от средняци в Румъния и Полша и неслучайно после се оказа, че не могат да бият и тимове от втората половина на таблицата у нас. В Левски се сърдеха, че не харесват играта им в подготовката, но се разбра, че с нея не могат да бият у дома и последния в класирането.

Въобще, каква я свършиха грандовете у нас през дългата зимна подготовка? Никаква. Поне да си бяха стояли у дома, да не трошат пари за екзотични дестинации в тая криза.