Левски се измъчи, а за малко и да се изложи срещу Миньор Перник. „Сините“ взеха най-важното – трите точки. Успехът дойде в последната минута, точно като в дербито с ЦСКА. Това води до два извода, Левски е подготвен добре физически, но има и задължителната доза късмет. Ледът е тънък и тимът на Николай Митов трябва да внимава много.

Куриозно е, че Левски и треньорът на Миньор отново се „събраха“ в 90-та минута. Преди доста години Кайзера наказа Глазгоу Рейнджърс с незабравим шут в заветния миг. Тодоров прати снаряд на стадион „Васил Левски“, който рикошира първо в горната, а след това и в страничната греда, за влезе в шотландската врата. Легендарно изпълнение. Сега попадението на Родригес беше доста по-семпло, но остави „сините“ в играта за титлата.

Феновете, макар и малко, бяха на „Герена“ с очакване за повечко голове и лесна победа. Явно „сините“ още не са готови за такива работи. Миньор беше мотивиран, но това е най-нормалното нещо на земята. Перничани играха хитро и за една бройка да подхлъзнат Левски, който определено беше по-добрият отбор на терена. Някои наричат такива победи „шампионски“, но и това не е сигурно.

Левски се мъчеше до края поради една проста причина. Нападателите играха слабо. Тимът на Митов владееше топката, диктуваше събитията на терена, но не стигаше до стопроцентови положения. Де Карвальо, който се върна след травма не бе на познатото ниво. Забелязва се, че леко си е повярвал. Базил е по-добър от Силва, но Жоао отбеляза важни голове в негово отсъствие. С тях „сините“ се върнаха в играта. Публиката на Левски ще помни по-дълго попадението на португалеца срещу ЦСКА, отколкото 17-те гола на голмайстора - Де Карвальо. Статуквото поне в очите на хората вече е малко по-различно, що се отнася до централните нападатели в Левски.

По крилата нещата също не сработиха. Гари Родригес не играе толкова добре, колкото го правеше в предни двубои. След гостуването в Ловеч, където разпиля Литекс, холандецът бележи отстъпление, което вероятно е в реда на нещата. Той вкара победния гол, но сам вдигна летвата доста по-високо.

Илиян Йорданов показа обичайното старание, но сякаш липсваше последният пас, който да реши съответната атака. Нямаше го и шута му в очертанията на вратата.

Рене Михелич изкара 90 минути на терена без да блесне с нещо специално. Словенецът не направи онова „пипкавото“, с което да го запомним. На тази позиция се искат специални изпълнения.

С течение на срещата Левски заигра припряно, дори и след като поведе с гола на Силва. Мачът висеше на косъм. След това се стигна и до жестокото треперене и победата в 90-та минута.

Левски трябва да забрави победата над ЦСКА, защото колкото и сладка да е тя, вече е в миналото. Това е страхотен допинг за феновете, но футболистите сякаш още живеят с онзи мач. Проблемът е, че за победа срещу „червените“ се дават точно толкова точки, колкото и в мачовете с Миньор Перник, Ботев Враца и Етър.

Този път Левски мина между капките, но явно ще трябва да се старае повече. Треньорският щаб е принуден да размества състава си, тъй като програмата е убийствена. До 25-ти май Левски ще трябва да изиграе още пет срещи. Всички с ранга на финал... С оглед на този факт, ще се налага отново Прохазка да бъде десен бек, нещо което не му се получи много добре срещу „чуковете“. Йовов и Ангелов ще играят през мач, а на „Герена“ ще треперят да няма травми и наказания. Всъщност, наказанията вече са факт и това ще отваря нови дупки, които Митов и компания трябва да запълват. Левски е длъжен да запази едно нещо, настървеността, с която взе Вечното дерби.