Лидери, звезди, асове, голмайстори това са част от определенията, които журналистите обичаме да лепваме на някои футболисти. В интерес на истината понякога го правим доста прибързано и не дотам заслужено. Играчите на Левски и ЦСКА най-често са кипрени с подобни думи. Срещу Иртиш Павлодар, „сините“ имат прекрасна възможност, да покажат дали са стока.

Скромният казахстански тим направи хикс с достатъчно късмет на „Герена“. Сега работата изглежда опасна. Отпадането от Иртиш ще е огромен провал, който няма как да мине без последствия. Този път ще го отнесат и футболистите, които трябва да играят и за „кожата си“.

Публиката на Левски трудно прощава европейските издънки. Така беше и преди една година при отпадането от Сараево. Футболистите, които и тогава бяха част от тима добре помнят за какво става дума. Иртиш със сигурност е по-ниска топка и от босненците. Всичко това е гарнирано с безумно изгубената титла в края на миналия шампионат. Чашата е достатъчно пълна, за да прелее при грешка в Казахстан.

Най-вероятно футболистите на Левски не осъзнават, че са късметлии. Играят в бял клуб, който плаща добре. Ръководството изглежда доста амбицирано и това личи в строежа на нов стадион, привличането на чужди попълнения, покриването на текущите задължения. Нещата сякаш куцат само на терена. Четири сухи години са доста с оглед положените усилия и дадените пари.

Ако хвърлим бърз поглед върху лятната селекция на тима, ще видим една любопитна тенденция. От тримата, които бяха взети, двама станаха свободни агенти, преди да дойдат на „Герена“. Генков и Лопес са такива, след като скъсаха договорите си с Висла и Волин. Направиха го поради една причина. Клубовете не им плащаха с месеци. Отбори от Полша и Украйна все държави, в които се заделят много повече средства за футбол в сравнение с България... Така да се каже, футболисти има много, въпросът е кои стават за клуб като Левски?

В първия мач видяхме, че тимът на Митов е по-добър, но представете си да беше обратното... „Сините“ не бива да се гордеят с притежанието на топката и създадените ситуации, а да побеждават с лекота поне отборите от първия рунд в Лига Европа. В противен случай най-логично е да играе метлата.

Пътят извън Левски не винаги носи много радост. Дори и на играчи правили фурор със синята фланелка. Гара Дембеле си тръгна като абсолютна звезда, най-вероятно е спечелил доста пари, но от две години се е радвал на гол само три пъти. Едно попадение в Германия и две в Китай, а Дембеле си беше класа.

Мачът в Павлодар може да е последен за някои с екипа на Левски. Може да бъде и едно добро начало на нещо по-хубаво. От „сините“ на този етап се иска просто да продължат... След няколко седмици отново може да говорим за лидери, звезди, асове и голмайстори.