Ако някой любител на футбола беше заспал дълъг сън, да речем, преди настъпването на демокрацията през 1989-а, и се бе събудил тъкмо днес, какво е първото, което ще го накара да разтърка очите си? Подсказката „лю“ и дори „люб“ би го насочила към думата любеница, както наричат в някои краища на България динята. Но какво общо има тя с футбола ни?

Всъщност има, но само и единствено в този момент, когато Любимец оглавява класирането в „А“ група. Всъщност, в този край на Родината, смятан за Родина на дините, те са наричани карпузи, но грешката е вярна – говорим все за един и същи едър и сладък плод.

Разсънилият се от 24-годишния си сън запалянко, както наричахме феновете по онова време, би поискал да види доказателство за това наместване на върха на 7-хилядното градче с традиционо присъствие в аматьорския футбол. В добавка ококорените му вече очи биха видели още необичайни имена, започващи с буквата „Л“. Нито Левски, нито Локомотив от София или от Пловдив.

Лудогорец? Това ли сега е шампионът? Отбор, който по мое време беше класически за „Б“ група. Литекс е предишният шампион, който сега е трети. Така ли сега наричат Кърпачев и Осъм от Ловеч?

Ясно. А къде са ЦСКА и Левски? В средата на класирането. Славия и Локо Сф – още по-надолу. Странно. Стойностите са се променили, би констатирал на глас нашият гостенин от близкото минало.

Така е. Стойностите са се променили. Сега трудно се управлява традиционен гранд, каквито са Левски или ЦСКА. Твърде много изисквания, породени от традициите, твърде много интереси, даже капризи, намесени около тях. Тежки машини...А парите все не достигат.

Много по-лесно и маневрено е да направиш нещо ново на терен, който до момента е бил напълно непознат, на девствена откъм футбол територия. Любимец може би е временно явление, но проектите Литекс и Лудогорец показаха, че там, където не е текло, може да тече.