Последните часове бяха стресиращи за всички, които обичат Левски. Сигурен съм, че дори част от момчетата с качулките знаят, че пресолиха манджата. Ситуацията с Ивайло Петев беше срам. Позор за Левски, не за специалиста, който претърпя кратко унижение, но после се държа като достоен човек.

Отвратителна бе работата и със Славиша Йоканович. Буцата в гърлото заседна още, когато сърбинът кацна от Мадрид и видът му показваше, че е един излъган човек. Поредният измамен от фактори в клуба. Лъжи и срамотии съсипаха „сините“. Левски загуби двама треньори за два дни. Йоканович и Петев са специалисти с отлични визитки, но на „Герена“ ги пропъдиха варварски. Първият стана жертва на шефовете, а вторият на малцина запалянковци.

В момента Левски е под дъното и Тодор Батков стартира своите си машинации и спасителни ходове, за да закърпи положението. Сираков се зарече, че кракът му няма да стъпи на „Герена“. Това е тъжно, защото той е една от най-славните легенди. Наско е най-големият голмайстор в клубната история и думите му говорят много за политиката в Левски от години. Тя е низ от грешки. Иво Тонев на този етап сякаш е извън клуба, но тук сме длъжни да останем търпеливи. Не се знае, знае ли се.

Ако решим да бъдем мнителни може да го направим. Да попитаме, защо Иво Петев беше представен в тази зала, а не в далеч по-голямата и хубава, която Левски притежава? Защо специалистът бе представен по тренировъчен екип, който позорно бе свален, а не с костюм, както се случваше с всички други треньори минали през стадион „Георги Аспарухов“? Това обаче е излишна параноя, която може да ни прати в грешна посока. Случилото се трябва да е урок за всички. Тези минути е добре да бъдат забравени, колкото и трудно да е.

За часове Левски изгуби Тонев, Сираков, Йоканович и Ивайло Петев. В тази патова ситуация Батков бръкна в колодата с легенди, която отдавна е изтъняла. Доста козове бяха проиграни в последните години, а това е жалко. Адвокатът заложи на един дълго чакан кадър. Става дума за последният оцелял директор – Христо Йовов. Бижутера е млад човек с огромни качества. Той може да свърши работа, защото акълът му сече жестоко. Ицо няма никакъв опит, но е играч, какъвто беше и на терена. Нестандартен и готов с изненади. Човек с прилични контакти за годините си, владее два езика и е оправен за трима. Разпознаваема и ключова фигура в съблекалнята и сред футболистите.

На масата ще бъдат сложени Топузаков и Мариян Христов. Те вече ще са повече от помощници. Топчо е истински символ. Пример за всички, които смятат, че са от Левски. Това е един от малцината, които показаха, че парите са далеч след „синята“ идея. Мариян Христов е един от истинските катили /в добрия смисъл на думата/ в българския футбол. Бившият национал не цепи басма на никого и никога. Не е случайно, че не седеше на пейката при Йоканович. Сърбинът не искаше човек с твърдо мнение в напечените моменти. Мариян е водач. Общото между Топузаков, Йовов и Христов е че са истински левскари.

Такъв със сигурност е и Тони Здравков, който също попадна в щаба. Той е потомствен левскар и винаги готов да откликне, щом става дума за „сините“.

По-вероятно е Тодор Батков да хвърли поредните легенди на лъвовете, но има шанс те да извадят Левски от тинята, макар това да е равносилно на чудо.

Калта на „Герена“ е лепкава и гнусна в последно време. След сезона на калъфките част от феновете прекалиха. Ръководството допусна поредица от гафове, които взривиха обстановката и побъркаха хората. Сега Левски е под дъното. От тук до края на календарната година „сините“ трябва да надскочат себе си, за да измият поне мъничко от петната, които бяха лепнати.

Вчера на „Герена“ видяхме омраза, а Левски е клуб, който съществува, за да е обичан. Или поне доскоро беше такъв...