Първата загуба за сезона сама по себе си не би могла да бъде достатъчно основание за критика към смятания доскоро за най-силен отбор в света, даже според мнозина за всички времена. Един лош ден за Барселона би могло да накара привържениците и просто да махнат с ръка и да кажат: човешко е.
Но снощи срещу Аякс Барселона игра много-много зле. Не приличаше на себе си. Бледо копие на онзи тим на Гуардиола, който не само спечели 6 купи в един сезон, но и привлече на своя страна милиони фенове по света. Разбира се, Тата Мартино и компания биха могли да намерят оправдание във факта, че от терена отсъстваха ни повече, ни по-малко Меси, Валдес, Бускетс, Алвеш, Адриано, Жорди Алба, Алексис Санчес. Че каталунците тръгнаха да обръщат мача с момчета, които засега са известни само на родителите си, но не и широката футболна аудитория, като Патрик и Адама Траоре. Колкото и Ла Масия да бълва таланти, колкото и перспективни да са те, е несериозно. Че отборът се е класирал и нямаше достатъчно мотивация...
Барселона отстъпи контрола върху топката през първото полувреме на младежката формация на Аякс, съставена от футболисти между 19 и 23 години. Нещо немислимо доскоро. А през втората част с човек повече от 49-ата минута и реализирана дузпа /апропо, нарушението беше за червен картон, но извън пеналта/, не можа да стигна дори до хикса и падна с 1:2.
От един мач не може да се прави капитал, но тенденцията се вижда. Барса постепенно губи топката и лека-полека се обезличава. Да ме прощава Тата Мартино, но с контраатаки Барса може и да бие отбори като Райо Валекано, но отстъпва далеч в материята на специалисти като Борусия Дортмунд и Реал. Това би могло да бъде прословутият и липсващ доскоро план „Б“, но не и да се превръща в план „А“. Не и за Барса, която, ако се разведе със стила „тики-така“, се превръща от отличен, от фантастичен, в един обикновен добър отбор.
Досега каталунците са пазени от острите критики, благодарение на резултатите си. Тимът е водач в Испания, с много победи и само с един равен, а само точка срещу Селтик у дома ще ги остави на първата позиция в групата им в Шампионската лига.
Но за тимове от ранга на Барса резултатите не са достатъчни. От тях се изисква и невероятна игра, каквато „блауграна“ доскоро практикуваше. А постепенно и неотменно тя избледнява. И ако камбаните на тревогата на прозвучат в Каталуния, скоро онзи велик отбор ще бъде архивиран в спомените.
