Медийните изяви на факторите в ЦСКА последните няколко месеца определено куцат. Вчера на „Българска армия“ дадоха пресконференция, но тя се оказа по-скоро монолог на няколко гласа. Бяха извадени факти за делата срещу тима и финансовото състояние на ЦСКА, а и бяха издърпани ушите на журналистите. В ЦСКА трябва да разберат, че тези действия ще имат обратен ефект. Постоянните оправдания за тежкия момент, липсата на финанси, изградения в последния момент отбор само чертаят образите на вечно мрънкащи хора, които едва ли не с пистолет на главата са насилени да са в ЦСКА в този момент. Става дума както за директорите, така и за треньорите. Всички тези факти, които постоянно се натрапват са ясни и се знаят. Знае се, че отборът е събран за 2-3 седмици, знае се, че има дългове, знае се, че и парите не са в изобилие. Ей! Това натякване трябва да спре моментално. Александър Томов, Александър Тодоров, Стойчо Младенов и компания са се захванали с ЦСКА в тази обстановка и те са били наясно с нея. Постоянното натякване и оправдания няма да променят нещата, а само ще настроят и неутралните хората срещу ЦСКА, а образът на вечен мъченик на отговаря на историята на „червения“ клуб.

На 6 април 2010 година Атанас Караиванов напусна ЦСКА и каза: „Исках да работя във футболен клуб, а се оказа, че съм постъпил в лудница. Два месеца някакви хора обикалят около мен в транс и повтарят "ЦСКА, пари, ЦСКА, пари"... През декември 2013 нещата изглежда не са се променили.

На „Българска армия“ трябва да са наясно, че врагове винаги ще има, но не трябва тази битка да се оказва водеща за „червените“ идеолози в момента. Тя е периферна и няма нищо общо с бъдещето на клуба.

И още нещо... При встъпването си в ЦСКА Александър Томов обеща, че клубът ще е прозрачен. Да, ама не! ЦСКА е най-скритият отбор в А група. Достъпът до тренировките е тотално отрязан, Стойчо Младенов рядко говори преди мачовете, а когато го прави е с определена цел и в повечето случаи няма нищо общо със спортно-техническия аспект на нещата. На по-високо ниво нещата в ЦСКА също не са много ясни, въпреки че директорите говорят малко повече, но от тези приказни няма много полза.

В ЦСКА трябва да знаят, че колкото по-малко се оправдават и работят повече толкова по-добре и за тях и за имиджа на клуба, който градят. В момента ЦСКА има нужда точно от това – изграждане на новите основи. Те обаче няма да са стабилни, ако се използва старата арматура, която да служи за вечно оправдание.