Големите клубове купуват играчи умерено. Като бройка. Имат проблем с контузии в някоя от линиите, попълват там. Не върви играта им в определен аспект – подсилват там. Взимат играчи с договори, за много пари. Такива като Левандовски, чиито контракти изтичат и подписват без трансферна сума, са изключение.
При нас е правило. Клубовете нямат пари и взимат без пари. На пръстите на едната ръка се броят трансферите, осъществени между родни клубове с трансферни суми. Едно време не беше така...И все пак, ако някой купува правилно, то това са онези с парите. Лудогорец в началото на възхода си извъртя доста футболисти, сега достигна определена висота, която му позволява просто да попълва. Има пари в касата си или ще ги получи, а те при това са спечелени с игра, не идват само наготово от собственика.
Ботев също купува - „канарчетата“ имат крава, пият мляко. Засега наготово. Литекс има система, има организация има и школа – там пипат с пинцети. Останалите са дупки. Вече и Левски е в тази категория, след като от доста време там е ЦСКА. Естествено и останалите. Локо Сф е пример за трансфери урбулешката, по принуда, на сляпо. Там взеха килограми и килограми футболисти по време на сезона. Естествено, че не случиха с повечето. За Локото положителният пример със свободни агенти е отпреди няколко години, с Дерек Асамоа. Но това е късмет. А отрицателните са много.
У нас идват безчет чужденци като свободни агенти. Някога са били надежди, но после кариерата им е тръгнала надолу. Или са били дълго време контузени, или имат ужасни характери. Във всеки случай няма да дойдат в България заради черните очи на собственици и треньори.
Но така е, когато нямаш крава. Опитваш се да пиеш мляко, а то е с метален вкус, развалено. Но пак пробваш, защото иначе си оставаш тотално жаден...
