9 февруари, малко след 19 часа испанско време, поредната порция пороен дъжд придружен със силен вятър се вихри над Севиля. Около стадио „Рамон Санчес Писхуен“ обаче е оживено. Търговията върви с пълна сила. Чичковци и лелки предлагат дъждобрани – за 2 евро парчето, други разпъват маси със слънчоглед и ядки. Тъмни субекти заговарят почти всеки срещнат – предлагат билети... на черно... остават 2 часа до мача. Идва великата Барселона. Кипи трескава подготовка. Хората са се струпали около загражденията, децата опитват да се промъкнат по-близо, но строгите служители на реда не им позволяват. Напрежението се засилва, шумът също...

Поредният порив на вятъра обръща една от масите на уличните търговци, но това не прави особено впечатление на околните... конна полиция, една полицейска кола, после втора... пристига... отборът на Севиля. Домакините идват на стадиона почти два часа преди двубоя. Агитката си знае репертоара, андалусийците се прибират в съблекалнята, но тълпата все още е шумна. Първият порив на еуфория е отминал... очаква се вторият. Той не закъснява... десетина минути по-късно конната полиция се раздвижва, тъмен микробус с полицейски отличителни знаци спира пред съблекалнята... секунди по-късно зад него паркира и автобусът на Барселона... аплодисменти, викове, и втора доза еуфория под непрекъснатия проливен дъжд. Меси, Иниеста, Шави и компания бързо са погълнати от стадиона, а тълпата предвкусва истински футболни емоции в следващите няколко часа.

Там някъде, сред тълпата, около стадиона, се събира група с еднакви анцузи и шуби. Не, тази вечер тази група няма да влезе в съблекалните, няма да се готви за поредния си европейски мач. Тази група обаче прави впечатление. Малките испански фенове бързо регистрират нещо по-необичайно и за секунди (благодарение на модерните технологии и гугъл) разбират, че тази група е футболен отбор. Не някакъв случаен. Този отбор играе в Лига Европа и след няколко дни има мач с Лацио. Този отбор е дошъл, за да гледа техните любимци от Севиля срещу голямата Барселона. Момчетата от Лудогорец една вечер ще бъдат зрители, ще седнат на трибуните, ще чоплят семки, ще ядат хотдог и ще гледат големите. Ще го направят от страни, там на трибуната, ще усетят атмосферата на един един футболен сблъсък от друг ъгъл, ще анализират играта, ще се опитат да научат нещо, ще се потопят в атмосферата на Примера. Ще го направят с надеждата, че след няколко месеца тези, които гледат от трибуните, ще бъдат до тях в съблекалнята, ще излязат заедно един до друг. Дяков ще размени флагчето с Шави, ще се опита да го пребори на жребия, а след това и на терена. Това е напълно реално и възможно. Този отбор с еднаквите шуби и анцузи има невероятен шанс да се доближи до Меси много по-близо от тези 50 метра между ограждението и автобуса на Барса... Много по-близо от всеки един от останалите 30 000 на „Рамон Санчес Писхуан“. Футболистите на българския шампион със сигурност дълбоко в себе си се надява на това, но никой гласно никой не го споменава гласно.

45 минути преди началния съдийски сигнал хората на стадиона са малко... Дъждът продължава да вали, а освен основната агитка на Севиля публиката все още не е заела места по трибуните. Изключение правят две групи от по тридесетина човека на двата противоположни края на единствената покрита трибуна – отборите на Лудогорец и ФК Краснодар. Явно футболистите и щабовете нямат намерение да изпускат нищо. Нито излизането на отборите, нито загрявките, нито постепенното запълване на местата около тях. Те са свикнали да бъдат от другата страна на нещата – долу на терена. Сега със сигурност усещането е малко по-различно, доближава се до детските спомени, преди футболът да се превърне в професионално занимание. Те обаче знаят, че от предстоящите 90 минути има какво да се научи... от Меси, Иниеста, Шави, Валдес, Пике и останалите... има какво да се научи и от домакините...

Минутата е 16-та, Севиля прави добра атака, Морено и.... топката е в мрежата на Барселона – 1:0. Стадионът е на крака, звучи химна на андалусийците... надеждите за добър резултат вече се виждат в очите на хората. Русоляв фен на Севиля, няколко реда под местата на Лудогорец, полудява от щастие. Мачът продължава. Теренът е наводнен, шпагатите хвърчат на ляво и на дясно (в повечето случаи дело на домакините). Съдията отсъжда фаул за Барса, следва центриране, Алексис Санчес е в явна засада, играе с глава, топката е в мрежата, страничния съдия показва центъра – шах и мат... 1:1. Публиката на домакините даже не успява да реагира, футболистите на Севиля искат бързо обяснение, но не го получават. Русолявият фен също е в шок. Голът е зачетен... мачът продължава. Целият щаб и футболисти на Лудогорец са на линията на засадата и явно виждат несправедливостта, спрямо домакините, но в крайна сметка съдията решава. Така е във футбола.

В същото време Меси не си дава много зор, покрива малък периметър от терена, рядко играе с топката, „крие“ се. Ясно е, че ако това се случи в България със сигурност коментари от рода „смени го, бе“, „какво прави още на терена“, „айде, играй малко“, щяха да долитат от трибуните. Меси обаче играе... тогава, когато е нужно и когато реши... 43-ата минута – шут и гол – 1:2... мачът май се изяснява.

Почивката е време за коментари на играта, съдията, публиката, атмосферата... време за хапване, време за поредната порция силен дъжд и вятър, който бързо вкарва феновете в пространствата под трибуните.

Второто полувреме е по-спокойно. Севиля прави няколко голови положение, но така и не вкарва. Меси отново избухва за 1:3, а епилогът е в 87-ата минута. Влезлият на смяна Сеск Фабрегас изпразва на бързо стадиона, след като завършва елегантно поредната чудесна атака на Барса – 1:4.

30 минути по-късно футболистите на Лудогорец вече пътуват към намиращата се на час и половина от Севиля база в Коста Балена. Коментарите около мача не спират. Преглежда се статистика, обсъждат се ситуации, атаки и положения. Никой не съжалява, че е отделил трицифрена сума в евро за билет... От Барса винаги има какво да се научи... може все някога да влезе в употреба.