В месеца, в който обикновените граждани пускат своите данъчни декларации, „футболните хора“ пишат своите. Те не са до данъчните, а до медиите. А от там до обществеността. А оттам до футболните съдии.

Те са мишената. Обикновено всички клубове са в ролята на ощетения. И плачат. Забравят как миналия или по-миналия кръг са били в ролята на облагодетелствания. И във видео-подборките си случайно забравят да покажат ситуациите, в които са били подпомогнати от съдийски решения, а сочат само в една посока. Своята.

Ще оставим настрана това, че в немалко случаи в клубните декларации има смехотворни моменти. Няма да коментираме и грешките, които допускат в текстовете си.

Излишно е да споменаваме и имена на клубове, защото кажи-речи две трети от „А“ група прописа. И бързо дотегна на аудиторията.

Честно казано, всяка една декларация налива масло в огъня на инакомислещите. Те се дразнят, скачат, тръгват да пишат контра-декларации. Дори съдиите, към които основно са предназначени, не е сигурно, че реагират така, както им се иска на деклараторите. На кого да угодят реферите? На деклараторите или на контра-деклараторите?

Обикновено в България, а и не само, се е угаждало винаги на силните на деня. Преди са били едни, сега са други. Така е било, така е сега, няма повод това да се промени и в бъдеще.

Така че, хубаво би било клубовете да се занимават предимно с играта на своите отбори, а не с писането на декларации. По дефиниция първото повече би трябвало да им се удава, защото е основната им задача.