Когато си мислиш, че положението е зле, бъди подготвен, че винаги може да стане и по-зле. Тази поговорка изниква в съзнанието ми, когато се замисля за ситуацията в Левски.

След четвъртата поредна загуба за първенство от ЦСКА и общо шести мач без победа във Вечното дерби, мнозина левскари сигурно са си помислили, че по-зле няма накъде и оттук-нататък "сините" поне трябва да се отлепят малко от дъното.

Но те така са се заели да го копаят, че с усърдието, с което го правят, може да намерят и ново дъно, както казваше навремето Димитър Пенев.

Колко ли по-ниско могат да паднат в Левски след всички провали, които натрупаха в сезона на 100-годишнината си? Че няма да има титла, това е ясно отдавна. Че няма да има евротурнири - също.

ЦСКА направи дубъл в един сезон срещу "сините" за първи път от повече от четвърт век, а после го гарнира и с още две победи. Ей така, като на майтап.

Селекцията е под всякаква критика, феновете са на прага на поносимостта към играчите, няма ръководство, няма сектор на стадиона, Левски пише сезона си с най-много загуби... Да продължавам ли?

А има още на къде да се пропада. Досега "сините" в 100-годишната си история никога не са завършвали под шеста позиция в крайното класиране. С отчайващите си изяви могат да останат и седми, или най-малкото да изравнят рекордно ниското си класиране.

Но това е малкият дявол. Може да се стигне до ситуация, колкото и да дразнят феновете тези играчи, да се запънат и да не си тръгнат. Защото голямата част от тях нямат място на "Герена".

Не защото нямат качества, а защото нямат "сърце и душа за Левски София", както пеят феновете. Вижте само разликата с колегите им от "червения лагер".

Там Стойчо Младенов е събрал цесекари и в червата - Вальо Илиев, Мартин Петров, Тошко Янчев, Емил Гъргоров... Към тях можем да прибавим и "впоследствие запалени" към идеята като Джаксън Менди и Райс М'Боли, които не спират да показват любов и лоялност към червената фланелка. Кой от "сините" чужденци го е правил? Та даже и голямата част от българите...

Добрата новина е, че един голям левскар се връща на "Герена" като подарък за юбилея. Георги Иванов идва у дома си, но какво ще успее да направи, ако обстановката продължава да е толкова отровена?

Затова трябва масово лятно почистване в редиците на "сините". Видя се, че няма смисъл от скъпоплатени бездушници, защото и с юношите Левски ще стане седми. Въпросът е да се намерят истински левскари, които да играят с хъс и желание. А тогава публиката може да прости всичко. Все пак тя е най-важната, нали?