Вчерашната новина за възможността Ивайло Петев да поеме Левски пробуди позаспалите „сини“ страсти за броени минути. Медиите гръмнаха, феновете заформиха дискусии, футболна България отново намери интересна тема в края на решения вече шампионат (различна от лиценза на ЦСКА). В Левски обаче трябва да бъдат наясно – няма място за покани, а само за горещи молби и то на колене. Поканите могат да се отправят към тези, които няколко пъти вече отказваха, но „сините“ управници опитват и опитват. Тези, които работят на основата на лаври от преди 1-2 петилетки. За Ивайло Петев ще трябва здраво молене, защото в момента той не е за треньор план Б или В особено за тим като Левски. Тези молби не трябва да идват от Георги Иванов, който със сигурност се опитва да направи най-доброто за „сините“ в момента. Молбите трябва да дойдат от тези, които преди няколко месеца съблякоха Петев, а и от онези които не присъстваха на физическия акт, но явно и тайно подкрепиха самозабравилите се индивиди решили да колят и бесят на „Герена“. В събота всички дружно, рамо до рамо, голи до кръста не към Ловеч, а към Лимасол, където могат да поднесат своето извинение на Петев.

Има една българска поговорка - „ще дойде мачка за погачка“. Тя важи в пълна сила за ситуацията в момента. Гонзо е изправен пред тежки решения, но със сигурност ще работи от сърце и душа за „сините“. Сигурно е, че ако той бе в стаичката за пресконференции на 8 октомври, до подобно унижение нямаше да се стигне, а съблечените можеше да са други.

Иначе има редица въпроси, които трябва да намерят своя отговор, защото към този момент информацията изглежда меко казано странна. От Левски наистина ли ще отправят покана, по-скоро молба към Петев? Ще бъде ли младият специалист използван и употребен за евтин PR? Дали, ако му се примолят, Петев ще преглътне обидата и ще се навие да води Левски? Има и други, но това са основните.

Всъщност истината е, че към този момент мястото на Петев в никакъв случай не е на „Герена“. След Лудогорец и АЕЛ (дори да не спечели титлата), евентуалното му идване в Левски, в това състояние и тази организация, ще е не една, а две крачки надолу в кариерата. И още – Левски не заслужава Ивайло Петев, след случилото се миналата есен, защото ако болката от удар отшумява бързо, то подобна болка трудно се забравя.

Двукратният шампион на България все пак може и да се прежали, но само на инат, за да покаже, че го може, въпреки всичко. Но той може да се докаже и по друг начин, има доста години да го прави – да бие Левски където го хване. Тези, които го съблякоха заслужават да виждат треньора радостен и щастлив след мачове на Левски, но на скамейката от към сектор „Б“ на Герена.