Проклятие, прокоба! Сега всички говорят за това. Бенфика загуби осми пореден финал след сатининските думи, изречени през 1962 година от своя бивш треньор Бела Гутман. Според някои, оригиналната му реплика е била свързана с всички португалски отбори, но след като Порто спечели и то неведнъж купата и в двата евротурнира, остана да важи само прокобата за Бенфика.
Сто години без евротрофей! Изминаха 52 от този век проклятие. Няма и няма! Пет провала на финал в турнира на шампионите и вече три във втория по сила турнир – УЕФА/Лига Европа.
Какво ли не правиха от Бенфика, за да измолят прошка от починалия преди 30 години унгарски евреин. Ходиха на еврейските гробища във Виена през 1990 година, където е погребан. Тогава лично Еузебио го помоли за прошка. Издигнаха му бронзова статуя в Лисабон. Разчитаха отново на Еузебио, пренесъл се на небето наскоро, да му въздейства. Не!
Снощи в Торино Бенфика игра силно. Както и Севиля. Но португалците имаха повече, имаха многобройни положения за гол, но не ги вкараха. Магията витаеше около вратата на андалусийците. 120-те минути завършиха 0:0.
И тогава, по ирония на съдбата, срещу португалците се изправи португалският вратар на Севиля Бето. Бето или Бето Гутман? Някаква подобна комбинация между свръхестествено и майсторско съчета стражът. За да бъде всичко още по-кошмарно, вратарят „буреше“ при дузпата на Кардосо. Излезе два метра напред, макар че и нападателят на „орлите“ се спря на няколко пъти при засилката. Тази дузпа си заслужаваше да бъде пребита, но съдиите си затраяха.
И Севиля триумфира. Хеттрик за испанците в този турнир. При тях няма празно – стигат до финала и го печелят. За трети път в последните осем години. Затова в южния град кръстиха трофея „нашата купа“.
Освен ниския за вратар 180-сантиметров Бето, който е със страхотен рефлекс, но слаб при излизанията, с големи заслуги за успеха са още играчи като хърватския мотор на отбор Иван Ракитич, като колумбийския голаджия Карлос Бака. Като камерунската скала Стефан Мбия. Всички!
Треньорът Унай Емери е малко странен типаж. Сякаш малко преекспонира поведението си край терена. Жестикулира, скача, крещи. Но се доказа. И сега Севиля е почти толкова силен, колкото при Хуанде Рамос. Независимо че разпродаде редица футболисти, най-добрите си. Емери е разработил до съвършенство статичните положения, когато отборът е в атака. Тимът има богат арсенал от заучени ситуации. Нещо, с което Емери беше характерен и по време на 4-годишния си престой във Валенсия.
Севиля тръгна в турнира през август миналата година още от квалификациите.Извървя дълъг път, постигна инфарктни класирания. На четвъртфиналите загуби от градския си съперник Бетис с 0:2 на свой терен, но на чуждия навакса изоставането си и стигна до дузпи, които спечели. На полуфиналите по чудо вкара гол след тъч в 94-ата минута и изхвърли почти класиралия се Валенсия с общ резултат 2:0 и 1:3. И на финала спечели пак с дузпи.
А Бенфика? Бенфика май ще трябва да почака до 2062 година. Тогава изтичат стоте години на проклятието на Бела Гутман.
