Съвместна рубрика на в-к „Стандарт” и Gong.bg
Четвъртият кръг в първенството ни премина в немалка степен под знака на отминалите мачове в евротурнирите през седмицата. И най-вече за Левски. Съвсем заслужено името на победителя БАТЕ Борисов беше спрягано във всевъзможни иронични форми с цел да доунижи поваления в калта „син” отбор. Левски нямаше избор. Или се вдига с всички сили на „Лаута” срещу Локомотив Пд, или съвсем затъва в тресавището на кризата. Три-четвърти от развоя на мача в Пловдив говореше, че ще се случи второто. Но този път шансът, волята и съдийското решение при ситуация 50:50 в допълнителното време бяха в полза на вицешампионите. Това крайно 3:2 едва ли ще стопли много сърцата "сини", но поне няма да прати съвсем във фризера техните емоции. Защото вече познавам хора, запалени от много години по Левски, които се крият вдън земя по време на мачовете на отбора си, отиват на кино, в гората, изключват своите GSM-и само и само да не си късат нервите по време на мачовете.
Дойде време и за извиненията. След необмислената реплика за 15-те пияни и дрогирани фенове на летището Емил Велев осъзна грешката си, намали бройката им на трима-четирима и се обясни в любов на сектор „Б”. Ето така Левски прескочи трапа, в който бе влязъл с единия крак и две-трети от тялото си. А сега идва живителната пауза заради националите. Нещо като да получиш тежък нокдаун и изведнъж да дойде почивката, в която да се съвземеш. Евентуално! Защото съвземането за Левски може да дойде само по един-единствен начин и той се нарича Жилина. А после трябва да се умува къде генерално се греши на „Герена”.
Знаете, че когато говорим за Левски, интуитивно ни идва да стигнем до ЦСКА, или обратното. Това са скачените съдове в нашия футбол. И понеже в този кръг специално няма какво особено да коментираме за ЦСКА, освен напълно резонната му победа срещу Спартак Вн, то ми хрумна нещо друго. В събота вечер колегите от „Ринг” излъчваха друго вечно дерби от континентално първенство, но не нашето, а португалското Бенфика - Порто. За класата на тези отбори, сравнена с тази на нашите грандове, не си струва да говорим. То е от ясно по-ясно. Речта ми е за друго. Защо девалвира българското вечно дерби в последните години и защо има толкова много съмняващи се в почтеността на сблъсъка? Ами вижте португалците. Няма такъв заряд, няма такава битка, няма такова желание за победа. А нашите ги е страх. Да не загубят, да не се изложат, да не ги грабнат феновете и медиите. Страх лозе пази, ама на хората от трибуните тази максима не им харесва. И затова си мислят разни работи.
Най-голямата язва в българския футбол продължава да бъде съдийството. Е, как не мина един кръг без оплаквания от съдийско естество. Най-страшно сега се обади Венци Стефанов, който нескрито обвини Йордан Лечков и неговия Сливен. А когато в трети пореден мач се случват явни несправедливости в полза на все един и същи отбор, значи нещата наистина не са наред. Въртим се в порочен кръг. Президенти и треньори се жалват от реферите, те пък се оплакват, че ги натискат. Уж разкриват далавери, ама не съвсем. Защото в крайна сметка гарван гарвану око не вади. И така си я караме години наред. Лошото е, че не се вижда краят му.
От гледна точка на психологията в Литекс сега са най-добре. Хем се класираха за Купата на УЕФА, хем водят в класирането. Локомотив Сф получи същия шамар в Европа като този на Левски, но успя да се извини отчасти на феновете си с победата над Ботев. Черно море на Алекс възхити в Европа, но падна у дома от дузпа срещу „интертотовеца” Черноморец. Пирин се мъчи и готви рокади, Ботев и Локо от Пловдив също страдат.
Всички обаче сега въздишат. Пауза! Докато националите ритат в Черна гора, клубовете ни уж ще коригират грешки и пропуски. Паузата обаче май е най-добре дошла за футболните фенове. Излизайте от горите, уважаеми, не се крийте повече от „любимците” си. Поне в близките дни няма кой да ви къса нервите.
