Райън Гигс завинаги ще остане в сърцата на английските фенове. Но вече е на такава възраст, че няма как да изиграе такъв мач на пълни обороти. Особено когато трябва непрестанно да се пресират халфовете на Барса – двете машини Шави и Иниеста. Пролича и сериозната липса на Дарън Флетчър и възможността му да покрива всеки един сантиметър в средата на терена.
Пол Скоулс и безумното му влизане в краката на Бускетс – чист червен картон – може да остане без коментар.
Няма как да не се обърне внимание на факта, че Димитър Бербатов започна срещата на пейката. Дали българинът загуби благоразположението на шотландския специалист, който в началото толкова много защитаваше своя „любимец”? Това е въпрос, отговорът на който ще се разбере с времето. Но дали все пак нямаше да е по-добре, ако Берба бе започнал като титуляр. Един от проблемите, който и самият сър Алекс изтъкна след края на сблъсъка, бе липсата на владеене на топката от страна на неговите състезатели. А кой по-добре може да прави това от капитана на българския национален отбор. Факт е, че след влизането му играта на „дяволите”, макар и малко, се раздвижи - 10 от 10 паса за Бербатов и двата най-опасни удара за Юнайтед след двата гола пасив. Карлос Тевес се появи на терена на полувремето, но с нищо не промени играта на своя отбор, беше безличен. Никой не може да вини Съра за избора, който е направил, разбира се. С изказванията си преди мача обаче, Бербатов сам предизвика съдбата си. „Не искам да бия дузпа, ако се стигне до това на финала”, думи, които впечатляват в доста негативно отношение за характера на даден играч. Стига се до последните двама с ключови роли в състава на Манчестър Юнайтед – Уейн Рууни и Кристиано Роналдо. „Червените дяволи” в момента нямат истински лидер. Такъв, който да поведе отбора в труден момент – такъв, какъвто беше Рой Кийн, например. С нужните качества за това разполага Рууни. В сряда обаче, той далеч не ги показа. Напротив, вместо да вдъхнови своите съотборници, той често негодуваше срещу отиграванията им, ръкомахаше и се сърдеше. Роналдо – борещият се отново да бъде обявен за най-добър футболист в света. Борещ се с Лео Меси за това признание. Португалецът тотално се загуби в тази си борба. Освен, че се загуби в нея, поне на „Олимпико”, той я и загуби. Поне в този мач не остана съмнение, че Меси е по-добрият. За разлика от португалеца, ясно се видя, че Меси е отборен играч, за който личните признания остават на заден план, а успехът на тима идва на първо място. Именно тук и бе голямата разлика в двата състава. Барселона игра като едно цяло – силните личности в тима се допълваха. Юнайтед пък бе раздиран, и продължава да бъде, от вътрешни интриги, които явно са нарушили духа в съблекалнята. Остава ли Карлос Тевес, отива ли си? Карлито се превърна в истинска медийна звезда в последните няколко седмици. На няколко пъти изрази негодуванието си от статута на резерва и от цялостното отношение на английското ръководство към него. Кристиано – отива ли в Реал Мадрид, или пък не. Дали тези проблеми не попречиха на „дяволите”? Така и не стана ясна тактиката, с която отборът на Фъргюсън излезе на терена. Съставът на Фъргюсън не бе построен да атакува, а след като инкасира ранен гол, не можа да реагира. Срещу Барселона е невъзможно да се постигне успех с играта от мача с Арсенал (0:0), след който „дяволите” станаха и шампиони на Англия. През второто полувреме, след и влизането на Тевес и Бербатов, тимът се раздели на защитници и нападатели, а така се остави възможност на халфовата линия на Барса, може би най-силната в света, да прави каквото си иска. „Играеш, колкото ти позволи противникът” – безспорно вярно твърдение. В случая, Юнайтед остави каталунците да правят каквото си поискат... Висшата лига, Карлинг Къп, полуфинал за ФА Къп, загубен финал в Шампионската лига и Купата от Световното клубно първенство – това е сезонът на Юнайтед. Тежестта на тези успехи обаче се обезличи до известна степен след финала с Барселона. Не заради загубата, нормално е в такава битка един от двата отбора да загуби. Феновете на английския шампион са най-вече разочаровани от бездушната и безидейната игра на техните любимци в най-важния мач за сезона… След загубената битка от Барселона може да се каже, че очевидно „дяволите” имат проблеми в състава. Стоят въпросите дали Роналдо и Тевес ще си тръгнат. Дали пък Бербатов също няма да бъде „отсвирен” след противоречивия си първи сезон на „Олд Трафорд”. Може би е дошло времето на младите надежди в Юнайтед – Федерико Македа, Дани Уелбек, Дарън Гибсън, Джони Еванс ... Седем от футболистите на Барселона във финалния сблъсък бяха от каталунската юношеска школа. Факт е, че сър Алекс Фъргюсън разполага с невероятни играчи, които имат възможностите и качествата да покоряват още много върхове. Дали те ще успеят да стигнат за трети пореден път до финал в Шампионската лига догодина и дали Димитър Бербатов най-накрая ще вдигне така жадуваното от него отличие, тепърва предстои да разберем ... Всичко е възможно на „Театъра на мечтите”.

